Мария Дойнова (Мария АФА) е сертифициран нутриционист с 13 годишна успешна практика. Икономист, мрежар, мотивационен лидер и лайф коуч + богат личен житейски опит.
Бивш суровоядец, заклет поклонник на естествените начини за профилактика и помагане на тялото за преодоляване на различни предизвикателства със здравето = хранене + движение + силата на мисълта.
Лични консултации:
– система за хрaнене
– психо-емоционално балансиране за постигане на здраве
Курсове Школата на Мария АФА:
– за сертифицирани нутриционисти
– АФА БОГатство – балансиране с енергията на парите и привличане на изобилието
– Аз, любимата моя – за изграждане на навици за любов към себе си
В проект: Аз съм магнит за реализирани мечти
Аз съм магнит за любов и хармония
Сега сме поканили на разговор Мария Дойнова във връзка с нейното участие в онлайн фестивала Животът след 40, който приключи днес.
Г-жо Дойнова, изключително ми е приятно! Първият ми въпрос е съществуват ли разлики в храненето в младостта и зрелостта?
Те още от детска възраст са едни и същи храните – естествените, от самата природа! Човешкото тяло работи от младост до старост на вода, въздух и храна. Когато сме стриктни в храненето, естествено, че и тялото ни ще работи по най-добрия начин. Защото в природата всичко е живо, а нашето тяло – също. Когато са „в една посока“ и тялото, и храненето, тогава здравето е задължителен ефект.
В този смисъл, относно храненето, не става въпрос толкова за възраст, колкото до осъзнатост. Че ние сме част от природата и мъртвата храна никак не работи в наша полза, в посока здраве.
Много хора обичат да преяждат. Не че имат нужда от толкова храна, но просто тя им е вкусна и те си хапват доволно, защото това се явява нещо като удоволствие. Какво бихте казали на тях?
Абсолютно е така – храната е най-големият наркотик. Това е много важно да бъде осъзнато. Често пъти използваме храненето като заместител на емоция. Тоест, хората, които преяждат системно, просто търсят заместване на определена такава, която няма как да задоволят по друг начин.
В този случай може би е нужна намеса на психотерапевт?
Темата е много дълга. Емоциите на човека са сложно нещо и често пъти ги осъзнаваме трудно. Не различаваме това, което се случва в подсъзнанието и смятаме, че съществува само това, което осъзнаваме. Въпреки модата „позитивно мислене“, много хора не са наясно, че подсъзнанието ни управлява нашите тела.
Ето защо, когато имаме резултати от храненето, които не ни задоволяват, заради неосъзнати емоции, трябва да предприемем мерки. Трябва да започнем да работим със себе си, защото, в крайна сметка, на колкото и психотерапевта да отидем, всеки сам трябва да помогне на самия себе си.
Защото психологът е треньорът, но състезателят е човекът. И на всички е ясно, че състезателят е този, който трябва да спечели състезанието. Треньорът само показва отстрани как да стане по-бързо и по-добре. В този смисъл ролята на енергийния психолог е само дотолкова, доколкото да насочи човек къде да търси разковничето – къде е въпросната емоция, която трябва да се преодолее. Защото, това, което имаме в подсъзнанието, ние го възприемаме като „нормално“, това е нашата норма. Не разбираме, че то всъщност ни вреди. А осъзнатостта показва точно това – да осъзнаем, че нямаме резултат вътре в тялото, който да е извън нашите действия с тялото. А отклонението в здравето обикновено се предшества от отклонение в храненето. Но не се случва извън нас. Ние участваме пряко в този процес. И хората и събитията, които присъстват в нашия живот са там, защото ние сме ги привлекли. Тоест, в живота няма нещо, което да се случва извън нас.
Вие ще провеждате тепърва курсове Аз съм магнит за реализирани мечти и Аз съм магнит за любов и хармония. Кои са основните неща, които човек трябва да промени в себе си, за да се превърне действително в магнит за реализиране на своите мечти?
Истината е, че няма правила. Специално аз съм от поколение, където правилата бяха твърдо „заковани“. И беше уж лесно. Обаче резултатите, които имаме в животите си, показват, че всъщност това не работи. Тоест, човек трябва да намери собствения си път. А за да го намери, разбира се, трябва да търси. И откъде да започне търсенето – от резултатите в живота си. Това, което не му харесва, трябва да започне да го променя. Той, разбира се, може да продължи да живее и по старому. Може да продължи да търси решенията извън себе си. Примерно, да търси диети, хапчета за отслабване, такива, които да го направят от болен – здрав. Това е обичайната ситуация, на която сме свикнали, на която сме приучени и която смятаме, че е правилна. Като се замислим, обаче, разбираме, че това е абсурдно. Как може да очакваш някой извън тебе да реши проблем, който е вътре в теб. Без да промениш факторите, които са довели до този резултат, няма как да стане. Ако трябва да цитираме Айнщайн, когото аз много харесвам, той казва: „Идиотизъм е да вярваме, че със същите действия ще постигнем друг резултат“.
Да, но хората рядко обичат да излизат от зоната си на комфорт.
Да, абсолютно е така.
В този смисъл, можем ли да кажем, че за бедите, които ни се случват, сме си виновни единствено и само ние самите?
Не харесвам думата „вина“, защото тя веднага ни праща в безотговорното поведение на жертва. Обикновено сме свикнали да чуваме оправдания от рода на: „Ами аз съм си такъв.“ и „Майка ми и баща ми така ме възпитаха.“ Да, но той вече е станал вече на 40-50 години и отново повтаря това. Но това не работи. Какво значи, че майка ти и баща ти така са те възпитали? Това е минало. Ти си зрял човек, като виждаш, че това ти вреди просто го променяш. Поставяш си цел, намираш си треньор и започваш работа по себе си. Например, аз вече предлагам и психо-емоционални консултации на тема хранене и мога да кажа, че 70% от проблемите със здравето ни идват от храната и храненето. Защото те са резултат от мисленето и емоциите. Мисълта провокира емоциите, а те се превръщат в тялото ни в хормони. Но има и нещо друго. От едни и същи факти един от нас може да произвежда в тялото си радост, а друг – точно обратното. И това е вече умението да работиш със себе си. Точно това имам предвид, когато говоря за осъзнатостта. Осъзнатостта, че можем да променим това, което искаме. Защото всеки ден ние се будим в ново тяло, живеем един нов живот. И точно това осъзнаване върши прекрасна работа, когато човек го „извибрира“ емоционално.
Затова аз съм много благодарна на Кремена Стаменова, защото на онлайн фестивала Животът след 40 тези неща ги казахме по много различни начини, за да бъдат възприети максимално пълноценно. За да може човек да тръгне. Винаги тръгването е най-голямото предизвикателство. Защото тръгнеш ли, ти вече ще завършиш пътя.
Много се говори напоследък за любовта към себе си. Бихте ли ни обяснили каква е разликата с егоизма. Зададох този въпрос и на други Ваши колежки, но ми се ще читателите да чуят и Вашето мнение.
В истинската любов към себе си няма егоцентризъм. Приемаме се такива, каквито сме. Без да се идеализираме, без да се смятаме за мярката за „правилността“ на всички хора. Някога живяхме по този начин в едно друго време. Тогава беше точно така. Хората тогава си бяха масово нещастни. Дори си спомням една много показателна поговорка, която го описва съвсем точно: „Мислиш едно, говориш друго и правиш трето“. Но по този начин няма как да бъде щастлив. Щастието е когато мислим и действаме в една и съща посока.
Добре, ето какво искам да Ви питам в тази връзка. Например, имаме една партньорска двойка. И двамата партньори се стремят да обичат себе си. Няма ли в този случай да се появи нещо като конфликт на интереси и отношенията им да пострадат?
Ако гледаме на партньорската двойка по стария начин, тоест през задълженията, то независимо от това дали те ще имат някаква идея за любов към себе си или не, отношенията им ще страдат. Идеята за любов към себе си включва любов и признателност към себе си като част от общото енергийно тяло, което традиционно наричаме Бог. Нито един жив човек не може да направи живот, нали така? Нашите тела не са направени от човешка ръка. Което допълнително ни дава доста въпроси за размисъл.
Любовта към себе си е да излезеш от зоната на комфорт и да работиш върху себе си. Какво пишеше в Библията за гредата в окото?
Мисля, че беше: „Защо забелязваш треската в окото на брат си, а не обръщаш внимание на гредата в своето око?“
Да, точно така. Ето за това говоря , това е любовта към себе си!
И ако всеки постъпва така, отношенията между партньорите ще процъфтяват. Двамата ще вървят по пътя на истинската любов, която е толерантна. Защото ти се научаваш да приемаш и обичаш себе си заедно с гредите. И чак тогава можеш да бъдеш толерантен и към тресчиците в окото на човека до теб. Любовта между двама не е задължение. Огромна е разликата, защото емоцията е радост при любовта, а задължението е тегоба, досада и всякакви там други отклонения от радостта.
Аз напоследък слушам един руски психолог – Евгени Жучков, който много простичко обяснява нещата. И той казва така: „Мъжете не се променят. Но жените непрекъснато се променят“. Когато една жена и един мъж се запознаят и се влюбят, мисълта на мъжа е: „Ох, дано тази моя принцеса не се промени!“. А мисълта на жената е: „Аз ще го променя!“. /смее се/
Ето това е любовта, наистина!
Тоест, ние жените сме променящите се и когато сме наясно с това, двойката се радва на любов!
Много Ви благодаря за интересния разговор, Вие днес изнесохте блестяща лекция на втория ден от онлайн фестивала Животът след 40, аз, както и всички останали, Ви слушах с огромен интерес! Имаме още много какво да кажем на дамите, затова си запазвам правото да Ви поканя отново тук!
За мен ще е удоволствие!
Това беше Мария Дойнова, специално за читателите на Хепи-Уомън!
Фестивалът се проведе на 5 и 6 юни. Ако сте пропуснали да се включите на живо, може да закупите записи тук https://festival.onlinelifeacademy.com/product/festival/
Интервю на Лора Костова
224
