Съветът да „игнорираме мнението на другите хора“ звучи привлекателно, но в действителност е почти невъзможно да се следва. Други хора ни влияят много повече, отколкото бихме искали.
Самообразът на човек не се ражда спонтанно, а по-скоро чрез взаимоотношения с другите. Чрез погледа, реакцията или отговора на друг човек ние постепенно опознаваме себе си и започваме да разпознаваме своите качества, възможности и ограничения. Следователно, мненията на другите се превръщат във важна част от формирането на нашия самообраз от самото начало.
В тази статия ще разгледаме как влиянието на мненията на други хора е свързано с развитието на вътрешна подкрепа.
Как мнението на друг човек влияе на човек?
Отношението на човек към себе си се развива постепенно. В началото той все още не познава напълно себе си и започва да опознава себе си чрез реакциите на другите: как го възприемат, какво забелязват, как реагират. Ето защо най-ранните форми на комуникация са толкова важни: прости фрази като „ колко си добър “, „ядосан си“, „щастлив си“ се превръщат в първото огледало, в което човек започва да разпознава себе си.
Тогава се задейства друг механизъм – социалното сравнение. Човек започва да се сравнява с другите: кой съм аз в сравнение с другите, с какво си приличам и с какво съм различен. Този процес помага на човек по-точно да разбере своите качества, възможности и ограничения и постепенно изгражда чувство за своето място сред останалите.
От мненията на другите до разбирането на себе си
Така, стъпка по стъпка, външната перспектива се развива във вътрешно разбиране на себе си: от отражение в другите до сравнение с другите и след това до развиване на собствена вътрешна подкрепа. Именно чрез вътрешна подкрепа – тоест, разчитайки на собствения си образ за себе си, лични ценности и опит – човек може да преработва мненията на другите, вместо да ги приема буквално.
Този процес не е краен. Той продължава през целия живот: човек многократно се сблъсква с нови ситуации, взаимоотношения и оценки, които изясняват, променят или засилват самовъзприятията му.
Мненията на другите хора като заплаха
Не е случайно, че човек е обсебен от мнението на другите. Преди всичко, това може да е свързано с чувство за сигурност: да бъдеш „приет“ и част от група е важно за психиката, така че потенциалната критика или неодобрение се възприема като заплаха.
Това се отнася не само за настоящата ситуация, но и за минали преживявания. Ако в детството или по-късни значими връзки приемането е било „условно“ – тоест одобрението е трябвало да се заслужи, а грешките или неадекватността са водели до критика – тогава се развива повишена чувствителност към преценката на другите.
В подобно преживяване мнението на друг започва да се възприема не просто като външна перспектива, а като необходимо ръководство: „Добре ли съм или не?“
Мненията на другите хора като подкрепа
Възможен е и друг механизъм, който кара човек постоянно да се замисля върху мненията на другите. Понякога външната оценка не се превръща в заплаха, а в единствената налична отправна точка, на която може да се разчита.
Първо, то възниква в ситуации на несигурност, когато човек все още няма стабилно разбиране за себе си в даден контекст или за личните норми и правила. Тогава възниква естественият въпрос: „Правя ли правилното нещо?“ – и отговорът се търси външно, чрез реакциите на другите.
Второ, това може да отразява преживявания, в които собствените решения не са били потвърдени или са били обезценени. При такива условия доверието в личните възприятия намалява и мненията на другите започват да се възприемат като по-„надеждни“ от собствените чувства.
И накрая, мненията на другите хора се превръщат в начин за намаляване на вътрешната тревожност. Наличието на външна ориентировъчна точка създава илюзия за сигурност: „Ако ме одобряват, значи всичко е наред“.
По този начин, вниманието към оценката на другите може да се увеличи не от желание да се хареса, а от опит да се почувства подкрепа, която в момента не присъства вътре в нас.
Какво да направите, ако се притеснявате
Чуждите мнения сами по себе си не са проблем. Въпросът е по-скоро каква функция изпълняват в даден момент – предупреждават за заплаха или временно предоставят подкрепа там, където собствената им в момента липсва. Тогава ще стане по-ясно какво да се направи по въпроса.
Ако се страхувате, че няма да ви харесат
Ако се страхувате, че няма да ви харесат, първата стъпка може би не е да спрете да се тревожите, а да разберете по-добре страха си. В такива моменти е полезно да си зададете няколко въпроса.
- Какво точно изглежда опасно сега: директната оценка на другия човек или възможните последици от тази оценка?
- Какво е най-лошото, което може да се случи, ако не бъда одобрен/а?
- Наистина ли е заплаха сега или е познато чувство, което се е появявало и преди?
Подобни въпроси не отричат значението на мнението на другите хора; те помагат постепенно да се отдели реалната ситуация от автоматичната тревожност. Това създава пространство за собствена оценка на случващото се и заедно с това за вътрешна подкрепа.
Какво да направите, ако няма достатъчно подкрепа?
Ако мнението на някой друг се е превърнало във ваш основен ориентир, е важно постепенно да си възвърнете правото на собствена преценка. Можете да започнете, като редовно се питате след факта: „Какво мисля аз за това?“
Постепенно можете да започнете да си задавате този въпрос, преди вече да сте казали или направили нещо.
Полезно е също да се прави разлика между ситуации, в които е наистина необходима външна обратна връзка, и такива, в които собственото решение е достатъчно. Не всяко съмнение изисква външно потвърждение.
Вътрешната подкрепа не се появява за една нощ и не означава пълна независимост от другите. По-скоро това е способността да се вземат предвид мненията на другите, като същевременно се запази правото на вземане на окончателни решения.
