На пътешествие с Ани

На пътешествие с Ани: Приключение в Рила – водопад Рилска Скакавица СНИМКИ

Здравейте, приятели!

В предишната статия, споделих с вас, че преди няколко дни посетих две от най-емблематичните, природни забележителности в планина Рила. Вече ви разказах за Седемте Рилски езера, а днес ще ви доразкажа останалата част от пътуването ми, което продължи в преход към водопад Рилска Скакавица.

Водопад Рилска Скакавица е най-високият водопад в Рила. Височината, от която се спуска е 70м. Еко-пътеките към водопада са няколко, но нека не навлизаме в подробности. Ние поехме по най-предпочитания водопад Рилска Скакавица (60): местност Зелени преслап – хижа Скакавица – водопад Скакавица.

Прочетохме доста статии и публикации, за предстоящия преход и почти всички мнения бяха различни. Според някои източници преходът е доста труден, а според други се изкачва на един дъх. Моето лично мнение е, че няма как да се прецени, колко труден ще бъде даден преход, тъй като физическите възможности на всеки човек са различни. Ние изминахме целият маршрут, за около 2ч. и 30мин., с почивките и отклоненията в страни от маркираната пътека. Самият преход, беше доста различен, по-различен от всички останали, които съм изминала до момента.

водопад Рилска Скакавица (45)

По-голямата част от пътеката, минава през иглолистна гора, а самата пътека минава, по бреговете на река Скакавица. По поречието на реката, се образуват множество скокчета и водопади. Всеки един от тях ме оставаше без думи, просто бях като хипнотизирана от тяхната красота. Гористата местност приключва, тогава когато се стигне до хижа Скакавица, а от там се продължава по една много красива и обширна поляна, все едно вече си на съвсем различно място. Когато поляната се разкри пред нашите погледи, първото нещо, което прикова погледа ми беше красивите скали и върхове, които ме обграждаха от всички страни.

водопад Рилска Скакавица (61)

Отново останах без думи. Продължихме по пътеката и съвсем скоро успяхме да зърнем водопада от далеч. Колкото повече го доближаваме, толкова повече си давах сметка, че няма нещо по-велико от природата. След като преминахме през поляната, се наложи да се покатерим малко по скалистите камъни, за да се доближим максимално до водопада.

Насладихме се на красотата му, почнахме си малко, направихме си доста снимки и тръгнахме на обратно.

На връщане също беше малко трудничко, тъй като частта от пътеката, която минава през гората, е покрита с паднали борови иглички, камъни и пръст. Хлъзгаво е, особено на спускане, за това бъдете внимателни.

Изминахме цялата пътека без инциденти.

Тогава се сбогувах с това красиво място, но си обещах някой ден да се върна отново.

Веднъж зърнеш ли красотата на Рила, оставаш влюбен в нея за цял живот.

Така приключи моето пътуване.

Ще се радваме да споделите с нас, вашите впечатления и снимки от това вълшебно място!

Текст и снимки: А. Темелкова

149

Similar Posts