Несподелената любов боли най-много

Несподелената любов боли най-много… Когато си изрекъл думите „обичам те“, а в отговор си получил мълчание, тогава боли най-много. Когато правиш и невъзможното за любимия, и накрая пак не си оценен, започваш да се питаш „струва ли си“… Всяка вечер заспиваш с мисълта, че утре ще е нов ден, а той се оказва по-лош и от вчерашния. Усмихваш се, държиш се нормално, само защото те е страх, че някой ще те попита „как си“, и може би този път няма да успееш да излъжеш, че си добре. Когато единственото нещо, което искаш е да се почувстваш обичан и нужен в нечий живот, но накрая се оказва, че не си достатъчно достоен…

Неизречените думи и чувства болят повече от изречените..  В повечето случаи, ни е страх да питаме неща, които искрено ни вълнуват, само защото ни е страх, че отговорът ще ни нарани… Колко болка трябва да понесе човек, за да бъде достоен? Колко пъти трябва да пренебрегне себе си, заради някой друг, само за да види той, че на нас наистина ни пука? Колко пъти трябва да си признаеш, че си слаб и да се молиш отсрещната страна, да не злоупотреби с това…?? Колко…?

Колко нощи, трябва да заспиваш с влажни от сълзи очи, да се чудиш как да скриеш болката и разочарованието и да се преструваш, че просто си имал кофти ден? А как се крие болката, която те изяжда отвътре, че си се влюбил в човек, с който се чувстваш като играчка..? Как се крие страхът, да не си отхвърлен отново, защото всяка следваща провалена връзка боли повече..

Ако някой знае как и колко, моля да ми каже.. Защото аз не знам…