Истории от духовното училище – подготовка за инкарнация, случаи от практиката на регресивния терапевт Татяна Попова.
ЕДНА ДУША РАЗКАЗВА:
Приключи се с този живот и се устремявам смело нагоре…намирам своите….толкова е хубаво и спокойно, че сякаш се обръщам по гръб и започвам да плувам.
Рея се в небето с моите приятели.
Имам усещането, че това са съучениците ми от художествената парлелка. Разпознавам енергията на някои от тях… Хубаво е – спокойно и приятно! Усещане за междучасие /почивка между два живота/.
Както си плувам блажено с моите приятели, пристига Наставникът и казва: „Време е да ви разпределим“.
Отделя еднородни групи за всички континенти, така че да има навсякъде от всички видове души.
Разпределени сме. Сега всеки трябва да си избере таланта, с който ще слезе на земята.
Обикалям всички зали в духовното училище, където тече подготовката, но не мога да се спра на нещо конкретно, защото всичко ми харесва….продължавам да избирам. Забелязвам, че все по-често се спирам при художниците – харесва ми това, което правят. Разпознавам учителя им – това е моят учител от художествената гимназия. Той ме вижда, че често наблюдавам заниманията и ме кани при тях. Влизам и започвам да рисувам – забавно е!
Изпробвам и музикалните инструменти. Спомням си, че в предишен живот свирех на флейта…
Обичам да наблюдавам всички занимания. Забавно е да наблюдаваш, виждаш РАЗЛИКИТЕ!
Решението е взето: ще си взема ВАКАНЦИЯ и ще наблюдавам хората. Твърде уморена съм от предишните животи – не беше лесно! Обявявам решението си на Наставника. Той е съгласен!
Сега заедно трябва да изберем най-подходящото място за инкарнация. Влизаме в зала като кино-салон, от където се вижда всичко, което се случа в момента на Земята.
Ще наблюдавам хората и ще им донеса талантите, които усвоих в духовното училище така чрез изкуството ще обединявам различните по света! – това е мисията.
|За целта ще пътуваш много – каза Наставникът – на екрана се появява самолет!
„Това е най-бързото превозно средство на Земята – с него ще се придвижваш – казва Той. „Колко бавно и скучно – мисля си Аз“.
Следва избирането най-подходящите условия за инкарнация – родителите.
Изведнъж виждам баба ми и дядо ми. Спомням си, че след живота в Япония се скрихме на това място / /Изплуват спомени от друг живот/.
/Тежък живот беше там. Сираче съм, нямам семейство и съм войник в армията на императора. Заедно с баща ми /сегашен живот/ сме охрана на принцесата /майката от сегашен живот/, а баба и дядо са императора и неговата жена. Има нападение – друг владетел харесва принцесата и иска да я отвлекат /братовчед на бащата от сегашен живот/. Опожаряват двореца, охраната е убита, а принцесата отвлечена и омъжена. Тя е нещастна и си прави харакири. Душите на родителите и тези на охранителите са до нея. След смъртта на принцесата всички заедно бързат да се скрият. Бягат на друг континент.
Решавам, че те ще бъдат моите родители /имрепатора и съпругата му – бабата и дядото от сегашния живот./ Тогава толкова много им се възхищавах, исках и аз да имам родители./ Изведнъж виждам, че при тях се ражда леля ми /изпревари ме/. Продължавам да кръжа около тях, но виждам, че те се държат доста строго с нея и това не ми харесва.
Кръжа наоколо и наглеждам как се справя приятеля ми охранител. |Когато отново се връщам при баба и дядо, виждам че се е родила и по-малка сестричка /майка ми – принцесата от Япония/ – тя е толкова сладкааа… на две годинки е, има две огромни панделки и яде захарен памук. От мига в който я виждам не се отлепвам от нея – „ТОВА ЩЕ БЪДЕ МОЯТА МАЙКА“ – на никого няма да я дам! Тя носи моите таланти и ще се забавляваме заедно – виждам колко много обича да рисува, да свири и танцува! Ще си играем заедно докато порасне. Няма да я изпусна! Връзката е толкова силна /та това е принцесата от Япония, която трябваше да охранява заедно с приятеля си/.
Какво се случва докато въпросната бъдеща майка порасне?
Влизам ту в нея, ту около нея – не позволявам никой да я приближи! Когато пътува, сядам на седалката до нея. Участвам в нейните игри, искам да се забавляваме заедно, но тя се плаши от мен и това ме натъжава. Когато спи, влизам в сънищата й, за да знае какво ще се случи; помагам й, когато има изпити….
Искам да ги събера с моя другар от Япония; смятам, че ще бъдат добри родители за мен! Отивам и при него, но той има друга задача сега – трябва да унищожи завоевателя, който междувременно се е родил като негов братовчед – играят заедно и хитруват, лицемерни са и двамата.
Влизам в сънищата и се опитвам да покажа нашият план. /пророческите сънища, за които писах в друга статия/.
Нетърпелива съм да ги събера. Успявам. Баба ми разпознава бъдещия си зет /имали са много съвместни животи/. И много бързо се привързва към него, но дядо ми не е очарован /според него той не е успял да опази дъщеря му, има някакава съпротива, но вече не си спомня защо – само подсъзнанието му е неспокойно/.
Женят се. Аз съм изключително щастлива. Виждам, че съм на сватбената им снимка. Започвам да влизам в сънищата им – припомням истории, влизам ту в единия, ту в другия. Те са учудени и с удивление разказват своите сънища с продължение – единият сънува началото, а другият края. Как по друг начин да им покажа колко са близки?!
Но скоро ще се родя и ще бъда най-щастливото бебе! Заслужих си го!
Регресивният терапевт Татяна Попова
Това е една дъъълга история. История без начало и без край…..една от многото истории, които ни доказват колко сме свързани с близките ни и смъртта е само едно ново начало!
Историите винаги започват от там, където са приключили….
Нов ден, Ново начало, Нов живот, Нови роли, Нови уроци…..До кога?!
Докато най-после осъзнаем, че всички сме ЕДНО! Останалото е само роля, роля, която сме избрали доброволно, за да продължим играта, наречена ЖИВОТ!
Добавете ни като GOOGLE източник
