Вярвате или не, но саблезъбите елени съществуват, въпреки че много малко хора подозират за това. Наричат ги още водни елени.
По принцип елените ни се струват сладки и безобидни животни. Те са плахи, хранят се с трева и листа и могат да навредят само ако ударят някого с копитото си.
Но ето че някои членове на семейството на елените имат … бивни .
Природата ги е лишила от основния атрибут – рогата, но пък го е дарила с два великолепни зъба, които служат като отлично средство за защита от врагове, както и да се отърве от нежеланите конкуренти по време чифтосването.
Къде живее саблезъбият елен?
В дивата природа този вид елени населява влажните зони в делтата на река Яндзъ, по бреговете на езера и реки в източен централен Китай, както и на Корейския полуостров.
Могат да се видят саблезъби елени, които пасат във високите тръстики и зелени подножия или пък си почиват в меката почва на току-що изорани и засяти ниви.
Саблезъбите елени са отлични плувци и за да намерят, например, ново пасище, те могат да преплуват няколко километра, движейки се между крайбрежните китайски острови.
Хищник ли е саблезъбият елен?
Тези странни същества, наподобяващи на външен вид обикновени сърни, водят абсолютно вегетариански начин на живот, но са по-взискателни към избора на храна от своите обикновени събратя.
Те нахлуват в обработваните ниви и ядат не само плевелите, но и самата реколта. Техен любим деликатес са нежните кълнове на острицата, буйна зелена трева, както и младите листа от храсти.
Основната отличителна черта на саблезъбия елен са дългите му извити зъби, които при възрастните мъжки екземпляри достигат от 5,5 до 8 сантиметра.
Зъбите, наподобяващи саби, са подвижно разположени в горната челюст и се контролират от лицевите мускули.
Възрастен мъжки воден елен може да ги използва като сгъваем нож – по време на хранене те се прибират назад и в случай на опасност или нужда от изясняване на отношенията със съперниците, се придвижват напред, превръщайки се в много страшно оръжие.
Тези остри зъби са в състояние да оставят доста белези по шията и главите на други мъжки по време на сезона на чифтосване. В случай на опасност еленът спуска долната си устна и плътно стиска двете челюсти, показвайки на врага страховита усмивка. Това му е спечелило и прозвището „елен-вампир“.
Водните елени са самотни животни, които си спомнят за близките си само в разгара на сезона на чифтосване. Между пръстите на мъжките има специални жлези, които произвеждат течност, с която маркират територията си. Те приемат много сериозно въпроса за личната собственост върху земята и не харесват, когато неканени гости посягат на местообитанията им.
За да запазят неприкосновеността на личната си територия, водните елени не се ограничават до производството на миризлива течност – за по-голяма вярност те скубят тревата около парцела си, като по този начин маркират неговите граници. Но това не им е достатъчно и предпочитат да изяснят нещата още повече, като разпространяват клони от млади дървета по краищата на площадката, като предварително са ги маркирали със слюнка.
Средствата за комуникация между водните елени са вариации на звуци, напомнящи кучешки лай.
Саблезъбите елени лаят по хората, а също и по други елени, а понякога по неизвестни никуми причини.
По време на чифтосване те издават характерни щракащи звуци, вероятно с помощта на кътниците си, предполагат учените. Женските саблезъби елени, готови за чифтосване, „викат“ мъжкия с тих звук, наподобяващ този от свирка или пък със силен писък.
