Лайфстайл

Теодора Панайотова – дамата, която си играе с „Машината на времето“

Теодора-Панайотова-фотограф-гримьор-антистрес-терапевт

Познаваме Теодора Панайотова като фотограф, гримьор, антистрес терапевт и един от организаторите на Онлайн фестивала Животът след 40. Но днес ще я видим и в друга светлина. Като магьосник, който си играе с „Машината на времето“, мечтател, романтик и, разбира се, почитател на изкуството във всичките му форми.

Ще разкажете ли малко повече за Вашата работа? Какво означава това, което самата Вие наричате „сюжетна фотография“?

Ще започна с това, че във всяко едно занимание, било то работа или не, човек влага себе си, влага целия си житейски бекграунд, цялата си ценностна система, виждането си за света и виждането си за себе си и мястото, което заема в този свят. Всичко това дава облик на продукта, който създава, без значение дали става въпрос за храна, дреха, книга, някакво изкуство и пр. Така е и с фотографията – снимката, която се случва, всъщност е отношението на фотографа към себе си и през това отношение вече идва и начинът, по който поглежда обекта, който бива фотографиран – човек, природа, цвете, чаша …

Тоест, фотографът, дори и да не го осъзнава, винаги вижда и заснема в отсрещния обект първо онази частица от себе си, която е припознал в отсрещния обект, и второ кореспонденцията на тази частица с частица от човека, природата, предмет или обстановка, без значение дали е част от душевния или физическия спектър…

Взема тази частица и я прави видима и за всички останали! За да не звуча твърде отвлечено, бих обобщила така, ако няколко човека снимат един и същи обект, по едно и също време, от един и същи ракурс, този човек ще изглежда по абсолютно различен начин на различните фотографии, ще носи различно излъчване и настроение, тъй като всеки от снимащите е успял да улови само онова у този човек, което кореспондира с неговия мироглед.

Или много лесно може да се „изобличи” вътрешния свят на фотографа и най-голямото веществено доказателство за това е снимката, която е направил – и се шегувам с това и не съвсем.

По-конкретно за моята работа в тази сфера…

И когато става въпрос за случайни и не дотам подготвени фотосесии, и когато става въпрос за многочасовите и подготвяни фотосесии, които наричам  Art Makeup & Style & Photography  Performance – които са свързани с грим, стайлинг, място и пр., за мен е важно, когато работя с хората,  да се свържа с някакъв техен подтекст, който олицетворява различни архетипни  типажи, било то характерови, било то подвластни на дадена епоха, стил или настроение.

В случая дори не е точно да се каже, че създавам образ, по-скоро това е процес на изваждане, на излющване, достигане на онова вътрешно ядро, в случая облечено в дадени арт нюанси и елементи – било то етно, шаби шик, джаз ейдж, ренесанс,  класика, и прочие.

Това, което е специфично при фотосесията Makeup & Style & Photography  Performance е това, че за разлика от обичайната фотосесия, в която изборът и преценката за грим и облекло е изцяло на човекът, то  тук образът е изцяло подготвен от мен  -от грим, ( който цели изваждане на най-доброто у всеки, като не е подчинен на модни тенденции, също и е далеч от крещящо подчертаване на лицеви детайли, а е съобразен да придава естествен вид и добро допълнение към съответния архетип, епоха и пр…) , до аксесоари и избор на облекло и обстановка, които да добавят към съответния тон и настроение на сюжета и  на човека в дадения момент.

А относно образите, важно е да подчертая, че зад всеки един от тях стоят хора, които имат своя живот, свои професии, семейства, свое съвременно ежедневие, те не са професионални модели и манекени, но всеки от тях има специфичен натюрел, някои от тях и съчетават и повече от един натюрел. И оттам идва и това, че аз не търся толкова заигравка със светлината,нито дори и чак толкова перфектен и изпипан външно образ, грим или облекло,  а по-скоро се интересувам от сюжетността, развитието и живостта на образа, който дори и в абсолютен покой, не трябва да внушава статичност. Напротив. Идеалният кадър за мен, трябва да подсказва, както наличие на минало, така и обещание за бъдещо развитие в „сюжета” и характеровите амплитуди на образа. Фотографията трябва да се свързва и да разказва за сюжетите вътре в нас и за съответната харизма, чрез която ние пък разказваме за тях…

Как решихте да се занимавате с тази интересна дейност, доближаваща се много до изкуството?

Ами всъщност не съм решавала… Като всяко едно нещо, което съм правила в живота, и това, някак естествено и постепенно се вля …Смея да твърдя, че съм човек, който благодарение на гените и на Бог, съм  изключително облагодетелствана от таланти, които през годините се застъпват, прииждат нови, просто съм творчески ориентирана още от детството си. Абсолютно реално заявявам, че аз нямам кой знае какъв принос към това, което притежавам като творчески дадености, тъй като всичко дължа,  първо на онаследеност от моите роднини и прапрароднини, второ на моите учители, които пък са ми помагали да канализирам уменията си, като са ми показали верния път и са добавили познания у мен и трето – аз само  просто проявявам наследеното и наученото,  а с днешна дата и чрез фотографията…

Какви са Вашите наблюдения, защо хората са привлечени от това да се снимат като герои от различни епохи? Какво им носи това?

Не бих казала, че хората са привлечени точно от това. По-скоро те са привлечени от това да видят някаква своя част, която стилово може да бъде стимулирана да излезе през архетипния макиаж на определено време, но тя може и да не е свързана с историческа епоха, а с например определен характеров, национален или др. типаж. Много често, дори и в една традиционна фотосесия без арт насока, образът излъчва архетип, който носи, ала не проявява обаче в осъзнатото си ежедневие, но фотографията успява да го улови и запечата…Или по-точно казано, както между редовете често е истината, така и междусекундието на две последователни движения, стои същността на душевността, хваната в кадър.

Кои са любимите ви фотосесии през годините, тези които ще останат дълго време в паметта Ви?

Обектът на моя интерес е свързан най-вече с интровертността на личността на образа. Съответно и онези образи, които имат силно изразена интровертност са едни от любимите мои. Затова и нямам любими фотосесии, но имам образи и кадри, които много харесвам, а те носят онази интровертност, онази душевна дълбочина, която ми действа като муза, като извор на вдъхновение…

Всъщност, аз търся тази интровертност у всички, която  при някои повече, при някои по-малко се проявява. Но общото между всички образи от моите фотографии и най-важното за мен е, че те имат естествено, ненасилено и непреекспонирано присъствие в кадъра, една особена лежерност, която не крещи за внимание, а по-скоро потъва в своята лична творческа самодостатъчност и биване…

За това всички са ми любими по различен начин и наситеност на емоцията, всеки с неговата характерност и различност, защото всеки образ има някаква своя сила и харизма, която е запомняща се и не се дублира, поради което и не могат да бъдат степенувани.

 

Теодора-Панайотова-фотограф-гримьор-антистрес-терапевт

 

Ако желаете да се свържете с Теодора Панайотова и да си направите лична фотосесия или пък да зарадвате с оригинален подарък някой ваш близък, можете да го направите на Фейсбук страницата й ТУК.

Или да я потърсите на личния й профил във Фесйбук.

Интервю на Лора Костова

93

Similar Posts