Едва ли има човек, чийто живот е безоблачен. Проблемите, дали сериозни или измислени, са налегнали всеки от нас. Но когато сме големи хора, справянето с трудностите е възможно. Когато, обаче, става дума за деца, нещата стоят по съвсем различен начин.
Детските ни травми ни преследват до края на живота
Защо е толкова важно да ги осъзнаем ли? Защото това ще ни помогне да ги преодолеем. Ако сме силни, упорити и ако сме съгласни да положим необходимите усилия.
Но независимо от степента на тяхното проявление, всеки трябва да излекува тези травми, в противен случай ще бъде много трудно да постигне успех и щастие в живота.
Но първо е необходимо да разберем какъв вид травма ни мъчи. И едва след това да предприемем действия за нейното отстраняване. Точно по този въпрос потърсихме мнението на специалистите. Ето и квалификацията на различните видове травми, от които може би сме пострадали в детството си.
Какво е психологическа травма от детството?
Психологическата травма от детството е вредата, причинена на психиката на детето в резултат на неблагоприятни фактори на околната среда. В резултат на подобно увреждане тя започва да се адаптира към определени обстоятелства.
Човек започва да губи себе си и и предпочита да си „надене“ маска за пред света. Тази маска определя новата личност, тя ни служи вярно и ни предпазва предпазва от болката, причинена отвън, от околните, близките, приятелите, враговете – с две думи, от всички.
Маските са различни и зависят от вида на нараняването. За тях също ще стане дума.
Причини за появата на психологическа травма в детството
Основната причина е нашето отхвърляне. Отхвърлянето на личността ни такава, каквато е. Повечето родители не са наясно какво точно представлява родителството, те навлизат в него напълно неподготвени и в следствие на това толкова много деца биват травмирани. Разликата в последващото им отношение към живота се състои само в едно – просто някои са по-силни и успяват да преодолеят щетите от тези травми, докато други – не.
Когато човек се роди, душата му иска той да се научи да разбира и да приема изцяло себе си, своите силни и слаби страни, да си прости грешките и да изпълни желанията си. Всеки от нас има тази нужда.
Скоро обаче детето започва да разбира, че проявата на истинската му същност не е по вкуса на родителите и другите. Винаги му забраняват да прави нещо, все са недоволни и не му позволяват да реализира желанията си изцяло. В резултат на това малкият човек стига до извода, че да бъдеш себе си е лошо и грешно.
Това осъзнаване е неприятно за него и в началото той се опитва да се ядоса, да се разбунтува и да изпълни желанието си, но вместо това родителите му го наказват или не му обръщат внимание. Подобни действия често водят проява на истерия.
И обратно – ако на детето му бъде позволено да се проявява както иска, тогава поведението му ще бъде естествено и балансирано. Но това е рядкост.
Затова през целия си живот то създава в себе си нова личност – маската, за която вече стана въпрос. Създаването на маски е следствие от желанието ни да скрием от себе си или от другите неприемливите ни части от личността.
Предателство на родителите
Това може да е развод или детето да бъде предадено на бабата за възпитание, изпратено в детската градина твърде рано или други неблагоприятни за психиката му фактори. Също така смъртта на един от родителите за дете често се възприема като предателство.
Липса на внимание
Родителите не обръщат дължимото внимание на детето поради голямата си натовареност в ежедневието. В резултат на това детето се чувства ненужно, изоставено и отхвърлено.
Токсични родители
Физическо наказание, психологически натиск, крясъци, унижения – често срещано явление, за съжаление. В резултат на това детето става несигурно, страшно и пасивно.
Дисфункционално семейство
Родителите злоупотребяват с алкохол, не се грижат за детето. В резултат то е оставено само на себе си, не се чувства сигурно, няма доверие в хората и света.
Колкото повече негативни преживявания има едно дете, толкова по-силна е неговата психологическа травма.
Първата причина важи за почти всички. Малко родители приемат детето такова, каквото е, позволяват му да се изразява така, както иска. Поради собствените си страхове и непознаване на психологията, родителите и другите хора, чрез поведението си, показват на детето, че е невъзможно да бъде себе си.
Видове детски травми и как се проявяват те
Има различни класификации на детската психологическа травма. Една от тях е по метода на психолога Лиз Бурбо.
Тя идентифицира 5 вида психични травми и всеки човек може да определи коя доминира при него. И когато разберем това, ще ни е много по-лесно да я излекуваме.
Започваме да навлизаме в дебрите на подсъзнателното. Също така, ще разберем коя защитна реакция /маска/ е присъща на определено психологическо нараняване.
Травма от изоставяне
Да бъдеш отхвърлен е доста сериозна травма. Отхвърленият човек отрича съществуването си. Не смята, че заслужава живот. И дори родителите да не отхвърлят умишлено детето, то пак се чувства отхвърлено.
Най-често това дете се ражда в семейство, където не е очаквано. Например, родителите са искали момиче, но се е роди момче или пък майката изобщо не е планирала да роди.
Такъв човек е сигурен, че никой не се нуждае от него, счита се за маловажен, неценен, следователно няма уважение към себе си и е недоволен себе си. Често подценява резултатите си.
С хората се чувства самотен, неразбран, защитава се, отричайки всичко.
Ако се стигне до конфронтация с даден човек, тогава той обикновено се обижда и бяга, може да затръшне вратата и гордо да си тръгне. Това е неговата защита от болка.
Такъв човек е енергичен, много бърз, работоспособен, за него, че „гори в работата си“.
Постоянно е зает с нещо, работи нуморно.
Той е перфекционист, винаги се опитва да свърши добре работата.
Обича да прекарва по-голямата част от времето сам, не обича публичността. По душа е самотник, интроверт.
Материалните неща са на второ място за него, духовната и интелектуална страна на живота е по-привлекателна.
Основни негативни чувства, които изпитва са страх от паника, безполезност, комплекс за малоценност и вина.
Паниката се усеща като безпокойство, което се увеличава с времето. Работата или друга дейност помага на „отхвърлените“ да преодолеят безпокойството. Следователно, човек с подобна травма винаги е „в бизнеса“, той не може да си почива. Най-често това се случва несъзнателно и той може дори да не разбира, че работата му помага да заглуши паниката и затова й се отдава напълно.
Той никога не иска помощ, дори ако наистина се нуждае от нея – от страх да не бъде отново отхвърлен.
Маската (защитната реакция) се изразява в бягство.
При човек с такава травма първата реакция на вътрешната болка е желанието да изчезне.
На такова дете му липсва вниманието на двамата родители или на един от тях (най-често от противоположния пол) и то страда от това. Чувства се недолюбвано и неприемано. Често го преследва чувство на безполезност.
Подкрепата на родителите му липсва. Обикновено се страхува от непознати. Най-големият му страх е самотата. Такива хора най-често „не порастват”. Като възрастни все още се чувстват като деца и не искат да поемат отговорност за живота си. Следователно, те са зависими от другите.
Такъв човек не обича да прави нещо сам, винаги се нуждае от компания, затова често иска помощ.
Усеща дълбока тъга, е в позицията на жертва.
Често боледува, за да получат внимание и грижи.
Обича да е в центъра на вниманието.
Често пита за съвет, демонстрирайки своята безпомощност, макар че в действителност не се нуждае от съвет, а се само от внимание.
Настроението му често може да се променя: ту весело, ту тъжно.
Много се страхува от самотата, затова не може да сложи край на връзката, дори и ако тя го унищожава.
Такъв човек има страх от агресия. Ако бъде нападнат, се чувства депресиран и се превръща в уплашено дете.
Отвън често изглежда безпомощен и страховит. Най-характерни негативни чувства за него са безполезнността, чувството за малоценност и основния му страх – самотата.
Човек с такава травма се чувства ненужен, безполезен, счита че другите хора не се интересуват от него. В резултат на това става досаден, постоянно изисква внимание.
Нуждае се от подкрепата на хората като от въздуха. Не обича да ходи някъде сам или да прави нещо сам, постоянно се нуждае от компания до себе си.
В противен случай го посещават чувства на страх и копнеж. Ако помага на другите, очаква взаимна обич. По този начин травмираният изоставен човек често става жертва, защото е зависим от другите.
Страхув асе да решава сам трудните си житейски въпроси и е сигурен, че няма да се справи сам. Дълбоко в себе си той е сигурен, че е слаб и затова трябва да разчита на другите хора. В тях той вижда своята подкрепа.
Човек с травма от изоставяне може да прибегне до манипулаци към околните. Може дори да понесе различни видове унижения, само и само да не бъде изоставен. Страхът му от самотата е твърде силен.
Травма от предателство
Тази травма възниква, когато детето страда от липса на внимание от родител от противоположния пол, който играе голяма роля за едно дете. Момичетата се нуждаят от вниманието на баща си, а момчетата – от вниманието на майка си. За детето е много важно родителят от противоположния пол да има специални отношения с него, да го обича и оценява. И ако не го усеща, значи страда. Колкото повече страда, толкова по-малко започва да се доверява на родителя, обвинява го в безотговорност, лъжи и слабост.
В резултат на това детето започва да се чувства предадено. Чувството за предателство се появява по някаква причина, дори когато родителят просто обръща внимание на друго дете. Също така такава травма се формира, когато родител от противоположния пол умре. Детето е убедено, че го е предало.
Страдащият от подобна травма се държи така, че да докаже на другите, че е силна личност. Показва силата си навсякъде.
Той винаги се опитва да доминира, да изяви своето превъзходство.
Стреми се да бъде лидер.
Често лъже, въпреки че самият той не търпи лъжи.
Различава се с повишена взискателност към другите, гарантира, че всичко се прави, както му е необходимо.
Не вярва на хората, винаги проверява и контролира всичко.
Сигурен е, че той знае най-добре как се прави нещо.
Има високи изисквания към човека от противоположния пол, не му вярва.
Майсторски манипулира партньора си, използва различни средства: от негодувание до заплаха.
Той се смята винаги за прав и се стреми да наложи мнението си по всякакъв начин.
Лесно показва гнева и агресията си, без да се смущава.
Демонстрира своята независимост, въпреки че се страхува да не бъде изоставен.
Невъзможно е да се спори с него, последната дума винаги е негова.
Ако нараняването е твърде тежко, тогава човекът се превръща в тиранин.
Основните негативни чувства, които изпитва са безполезност и страх от раздяла и предателство.
Маската му (защитната реакция) е да контролира всичко.
Човек с травмата на предателството има голямо недоверие към света и хората, така че той контролира всички, може да стане дори много натрапчив в това.
Травма от несправедливост
Човек с травмата на несправедливостта чувства, че не е оценен, с него се отнасят несправедливо. Той също така чувства, че животът е несправедлив към него, другите хора имат нещо повече, живеят по-добре. Ако на детето е забранено да прави нещо, то то чувства, че не може да покаже естествената си същност и това вече е несправедливо. В резултат на това страда от нечувствителността на родителя, който не му позволява да се изразява. Винаги се стреми да прави всичко перфектно.
Обикновено не признава проблемите си и ако го признае, твърди, че може да реши всичко сам.
Държи се активно, дори ако е уморен.
Винаги о ептимист.
Държи се под контрол, иска да бъде перфектен, винаги посяга към идеалния образ, който е измислил за себе си.
За него е важно всичко да е винаги справедливо, въпреки че самият той понякога е несправедлив към себе си и хората около него.
Притежава висока чувственост, поради което потиска чувствата си.
Постоянно се държи под контрол, за да изглежда перфектен в очите на другите.
Държи се жестоко с тялото си, издържа на големи натоварвания.
Той изисква много от себе си, иска да бъде ефективен, така че никога не почива. Той вярва, че почивката трябва да се заслужи, затова осъжда мързеливите хора.
Той обича да критикува всички, които според него се държат несправедливо, включително и него самия.
Рядко се радва, защото се чувства виновен за това.
Такъв човек вижда несправедливостта навсякъде.
Основните негативни чувства, които изпитва, са на несправедливост, чувства на вина, страхува се от собствената си студенина.
Полага големи усилия да покаже сърдечност и не може да повярва, че някой го смята за безчувствен и студен. Освен това е много притеснен, ако някой се държи студено спрямо него, веднага си задава въпроса с какво го е обидил.
Маската му (защитната реакция) е твърдост.
Човек с травма от несправедливост е много чувствителен и за да не изпитва вътрешна болка от преживяванията си, потиска чувствата си. Ако е обиден, тогава той се отдалечава от човека и проявява студенина. И той може да не общува с него дълго време. Поради това хората го смятат за безчувствен. Но всъщност не е така.
Травма от унижение
Проявява се, когато детето осъзнае, че родителите му се срамуват от него по някаква причина. Например за това, че той се е държал неадекватно сред други хора, счупил е нещо или е изцапал дрехите си. Веднага след като детето се почувства унизено, раната му се проявява и влошава.
Също така, травмата се засилва, ако майка му каже нещо от рода на: „Ами ти си прасе“.
Такъв човек е убеден, че за да бъдеш добър, трябва да облекчиш страданията на хората, така че той помага на семейството си. Винаги се поставя на последно място.
Не е приказлив. Предпочита да мълчи, за да не обиди никого.
Не си позволява да се радва на живота. Счита, че Бог може да го накаже за неговите удоволствия.
Той се отказва от свободата, защото за него „да бъдеш свободен“ означава „да си позволиш да изпитваш много удоволствие“.
Поставя се на последно място, грижи се за другите по-добре от себе си.
Не обича себе си, защото е убеден, че не е достоен за този живот. Може периодично да изпитва отвращение от себе си.
Понякога се възнаграждава с вкусна храна, след което обикновено е покрит с чувство на срам и вина.
Повечето хора с тази травма са с наднормено тегло.
Много е добър в разсмиването на други хора.
Основни негативни чувства, които изпитва са срам и вина, а най-големият му страх е свободата.
Такъв човек вярва, че не знае как да управлява живота си, следователно, несъзнателно, прави всичко възможно, за да няма свобода.
Поради тази причина той постоянно обслужва други хора. Той смята, че помагайки на хората, можете да си осигурите свободата, тъй като всичко ще бъде под контрол.
Въпреки че това той само робува. Ако има повече свобода от обикновено, той се чувства виновен и засрамен.
Маскатата му (защитната реакция) е проява на мазохисъм.
Човек с тази травма несъзнателно прави всичко в живота си, за да получи наказание от себе си, преди другите да го накажат.
Как да определим психологическата си травма?
Благодарение на описаните признаци, можете да разберете каква травма имате вие и другите хора около вас. Можете да откриете дори признаци от различни травмични наранявания. Но във всеки случай някоя ще е доминираща. Именно тя е вашата и с нея трябва да работите.
Защо е опасно да не лекуваме психологи(еските си травми?
Те оставят отпечатъци върху психиката, поведението и здравето ни. Заради детските травми човек има ниско самочувствие, не вярва в себе си и постоянно се сравнява с другите. В тази връзка той има проблеми във всички области на живота.
Здравето страда
Поради повишената тревожност кръвното налягане може да се повиши, което води до хипертония. В по-тежки случаи могат да възникнат панически атаки, инфаркти и инсулти.
Наднорменото тегло е признак на душевна болка, причинена от травма. С помощта на храната човек спира тази болка. Отслабването става почти невъзможно, тъй като храната решава психологическия му проблем.
Липса на самореализация и желани доходи
За човек с психологическа травма е трудно да се реализира в живота като възрастен. Такъв човек има ниско самочувствие и постоянно подценява себе си и работата си. Не вярва, че може да успее. В резултат на това той дори не предприема стъпки, за да се реализира в кариера или бизнес.
Има и друга крайност, когато човек се гмурва стремглаво в работа и се довежда до изтощение. Такъв човек се опитва да докаже на себе си и на другите, че е най-добрият, може да постигне успех и заслужава любов.
Проблеми в отношенията
Травмираните хора не могат да изграждат правилните взаимоотношения с хората. Те или са затворени от общуването и предпочитат самотата, или, обратно, стават зависими от хората.
Пристрастените хора могат да толерират неуважение към себе си, проява на агресия, но въпреки това продължават да общуват с тях. Имат голям страх да не останат сами. Другата крайност е, когато човек се опитва да доминира над хората, да ги контролира, да налага своето мнение. Така за сметка на другите той се самоутвърждава и повишава самочувствието си.
В резултат на това човек с психологическа травма не може да изпълни мечтите си, той е емоционално зависим от други хора и целият му живот е прекаран в страдание.
Тоест, детската психологическа травма е важна и трябва да бъде лекувана.
Превод и редакция: Лора Костова
1916
