Става въпрос за феноменът на осъзнаването на собствената смърт или как умиращият човек усеща приближаването на смъртта.
Всеки, който често се е сблъсквал със смъртта при изпълнение на служебния си дълг, особено медицинските работници в хосписи, медицински сестри, свещеници – знае, че много хора са в състояние да усетят приближаването на собствената си смърт.
Те усещат кога ще умрат, често по-добре от всеки лекар. В същото време, умиращите придобиват необикновена яснота на ума, дори ако преди това са били практически в безсъзнание или в състояние на замъгляване на разума.
Хората най-често се опитват да използват последните мигове, за да се сбогуват с близките си, да кажат нещо много важно, да се помирят с всички… Тоест, те се готвят да се преместят в един по-добър свят, без да оставят „дългове“ след себе си.
Предчувствие за наближаваща смърт
Има доста голяма брой факти, доказващи предчувствието за предстояща смърт. Натрупала се е достатъчно информация, за да може да се твърди със сигурност, че хората много често предварително усещат, че краят им наближава. Например, известният американски певец Джеймс Браун казва преди смъртта си: „Тръгвам тази вечер“, писателят О. Хенри поискал да включат светлината, тъй като не искал да се „прибира“ по тъмно, а известният Нострадамус казал, че ще си отиде призори и точно така станало.
Научен интерес
Необичайното явление привлича вниманието на учените. Например, заинтересували от Арно Висман от университета в Кент (Великобритания) и американския учен от Арканзас Илан Шрайра.
Психологът Арно Висман пък отдавна е изследвал ефекта на различните миризми върху човешките емоции. В хода на изследването учените са идентифицирали повече от три дузини вещества, отделени по време на разлагането на меките тъкани на човешкото тяло. Извършена е и много експериментална работа върху влиянието на миризмите върху психо-емоционалното състояние на човек.
По-специално, те установили несъмнена връзка между дейността на нервната система и наличието на микроскопични концентрации на определени вещества във вдишания въздух.
„Мирис на смърт“
Путресцинът (според международната класификация диаминобутан) се оказа мистериозно вещество, което толкова силно влияе на човешките емоции. Има изключително остра неприятна миризма и се образува в резултат на биогенното разграждане на определени аминокиселини, съдържащи се и в човешкото тяло.
Това вещество е открито и описано отдавна, но някои от неговите свойства са установени от учените едва сега.
Именно путресцинът, поради острата си миризма, служи като вид биологичен маркер за смъртта и последващото разлагане. По този начин специално обучените кучета могат точно да открият това вещество дори в много малки концентрации, включително на фона на силни чужди миризми. Този ефект се използва при търсене на телата на загинали под развалините, останките на хора, жертви на престъпления и др.
Най-старото чувство на човека
Обонянието е първото в живите организми. Това чувство все още остава основното и най-важното в много животни. Установено е, че пчелите предават доста сложна информация, използвайки обонянието, някои животни се ориентират в пространството благодарение на него, акулите имат феноменално усещане за миризмата на кръв.
При хората обонянието далеч не е толкова важно, колкото зрението или докосването, но е в състояние да контролира нашите чувства и емоции директно, без да включва съзнанието, разума или мисловните способности.
Ето как феромоните действат върху човек, като предизвикват определена програма от действия от дълбините на наследствената памет. Този механизъм е усъвършенстван в продължение на хиляди години еволюция и е мощен фактор за оцеляването на нашия вид.
Путресцинът или „маркерът на смъртта“ е помогнал на нашите далечни предци успешно да избягват зъбите на различни хищници, които били в изобилие в дивата природа.
Факт е, че върху ноктите или козината на хищния звяр са останали частици от предишните им жертви. Разлагайки се, те отделят, включително путресцин, макар и в незначителни количества.
Но дори и такава оскъдна концентрация на веществото е била уловена от чувствителните носове на нашите предци. Веднага щом миризмата на путресцин докоснела ноздрите на първите хора, в мозъка им светвал сигнал за опасност.
Тялото започвало да произвежда ударна доза адреналин и да мобилизира всичките си ресурси, за да осигури на човек възможността да избегне смъртната опасност.
Как хората предусещат смъртта си?
Приближаването на смъртта предизвиква хормонални промени и процеси на гниене в човешкото тяло. Отделяният при това путресцин не може да се усети, той е твърде малко за това, но той стартира процесите, които сме наследили от нашите далечни предци.
Мобилизирането на всички останали ресурси на тялото, макар и да не дава на умиращия възможност да оцелее, го въвежда в състояние на бистър ум и му дава способността да мисли разумно.
Ето защо някои хора могат адекватно да посрещнат наближаващата смърт, да дадат последни съвети, да се сбогуват с роднини и приятели, да признаят или да кажат нещо важно.
15694