Смята се, че децата плащат за греховете на родителите си. Има, така да се каже, връзка между физическото страдание на децата (болестите) и действията на родителите или дори по-далечните роднини на семейството.
Плащат ли децата за греховете на родителите си? Какво казва Библията?
Ако разгледате определени глави от Светото писание, ще ви бъде по-лесно да проникнете в тайните на един въпрос, който е вълнувал поколения. Например, във Второзаконие (Втори закон), глава 5, се обсъжда една от 10-те заповеди относно поклонението на идоли, грях, който ще се предава от поколение на поколение.
Други писания от Стария завет споменават греховете на бащите като принадлежащи на пророк Езекиил от времето, когато Йерусалим е бил разрушен и населението е трябвало да бъде депортирано във Вавилон.
Можем да кажем, че всеки човек има своите грехове, за които ще бъде наказан.
А следните стихове показват идеята, че греховете на родителите няма да засегнат децата, тъй като отговорността за греха е индивидуална: „Синът няма да носи вината на баща си, нито бащата няма да носи вината на неговия син. Правдата на праведния ще бъде върху него, и беззаконието на нечестивите ще бъде върху него” (Езекил 18:14, 19-20).
Църковните водачи имат различни аргументи по този въпрос.
Например, митрополит Антоний Сурожки (или Негово Високопреосвещенство Антъни Блум, епископ на Сурожската епархия на Руската православна църква в Ирландия и Великобритания) дава следното обяснение на този въпрос:
„Ако родителите сами са решили някакъв проблем, те преминават върху децата едно по-безупречно човечество. Ако не могат да го решат, следващото поколение рано или късно ще се изправи пред него. И срещнах хора, които ми казаха: „Имам това или онова изкушение, в мен се появява този или онзи проблем. Къде?“ Разрових се в миналото и на няколко пъти успях да намеря един и същ неразрешен проблем при неговите предци и родители.“
Вярата, че детето няма да наследи греховете на своите родители, е видна и от произведението на отец Константин Некула „Тържественото християнство“. Той отговаря на въпроса дали децата плащат за греховете на родителите си така: „Не, не е вярно! Ами ако продължим да слагаме това на всички знамена на нашето православие, рискуваме да загубим основата на кръщението! Семейството е като благословен купел, в който детето влиза без грях…”
Архиепископ Джордж Колеа казва в интервю, че „греховете на родителите засягат децата“, но дава и това обяснение: от всяко дете зависи как ще изгради живота си, дали ще следва греховете на родителите си.
Свещеникът казва, че има деца, чиито родители са били пристрастени към алкохола, но не са пипали алкохол до края на живота си, а тези, които са видели как баща им бие майка им, по-късно са защитили семействата си и са станали образцови родители за собствените си деца.
Родителите трябва да са първият и най-важен модел за подражание на децата
Колеа също така обръща внимание на факта, че родителите трябва да бъдат първият и най-важен модел за подражание на децата, тъй като е тяхно задължение да гарантират, че малките растат „в здравословна среда, както физически, така и психически“. Той също така заявява, че една жена, която ще стане майка, ще трябва да се покае за греховете си колкото е възможно повече по време на бременност, така че нейното дете също да има благодат.
Едно дете може да бъде освободено от тези грехове чрез прошка, чрез молитви за опрощаване на греховете на родителите. Важно е да прости искрено на родителите си, а не просто да забрави.
Само така ще излекува душата и тялото си от бремето на греха, който е изстрадал именно защото е изпитвал омраза към онези, които са наранили, в случая към своите родители.
Трябва да простите на родителите си
Дете, което иска да се освободи от бремето на своите родителски грехове, трябва да прости на родителите си.
Първо, съгрешилият родител е съгреши срещу детето си. Потомството трябва да каже: „Баща ми съгреши против мен, но аз, Господи, Те моля за сила да му простиш. Моля те, прости му!“
Грехът на човек оставя своя отпечатък върху тялото му, върху отношенията му, върху целия му живот.
Трябва да се освободим от оковите на грешното наследство. А можем да направим това само чрез прошка.
1078
