„Целият смисъл на християнския живот е да се освободиш от оковите на греха и низките страсти, да се издигнеш до духовното ниво.“
Днес ние, хората, забързани в ежедневните си грижи и надбягването със самите себе си, се оказахме твърде откъснати от християнските ценности.
Дотолкова, че дори най-големите християнски празници понякога биват тълкувани погрешно, повърхностно, некомпетентно, дори смешно…
Затова днес, на този свят празник, решихме да потърсим корените и дълбокия смисъл на Преображение Господне.
И така, какво точно се случва на Преображение Господне?
Господ разкрива Своята Божествена слава на планината. Божествената светлина, излъчвана от Него, пленява. И всеки християнин е призован да придобие Божията благодат, която просвещава и дава вечно блаженство.
Вероятно всички сме свикнали да чуваме, че празникът ни говори за „обожествяването“ като основна цел на християнския живот.
Но какво говори това на обикновения човек? Почти нищо.
То се възприема като нещо, макар и много красиво, което отличава от дълбокия философски смисъл на християнството.
Да, Христос се е преобразил на планината и апостолите са го видели, но какво общо има това с нас?
Истината е, че обожествяването не може да се разбира като някакъв скъп сувенир, даден, примерно, на победител за изключителни постижения.
Обожествяването не е еднократен дар, а път и процес на постепенен, но вечен растеж.
Всеки християнин, още със своето кръщене получава благодатта на Светия Дух. Още тогава ние вече получаваме съприкосновение с Бог, което означава, че изборът да следваме този път или не, зависи изцяло от нас самите.
Обожествяване е, когато Божиите качества стават все по -видими в човека.
Говорим за такива висши добродетели като милост, любов, дискретност, лоялност, добро отношение към другите и така нататък.
Както зрънцето, което е посято в земята, когато се полива, покълва и започва своя растеж, така Божията благодат свети все повече и повече в християнина, когато той се опитва да въплъти заповедите на Христос в живота си.
Всичко е лесно, когато Бог е пред теб!
Можем да ходим през светите мистерии през целия си живот, да повтаряме едно и също нещо в изповедите и молитвите си, но все пак да не направим крачка по пътя си към Бог.
Защото всичко зависи от това как се отнасяме към това в сърцата си, как действително постъпваме с хората в живота си, а не какво говорим „за пред другите“.
Важно е истински да погледнем в душата си: какво наистина имам там?
Съвременният християнин няма нужда да си поставя много високи, далечни цели. Важно е истински да погледнем в душата си и да се запитаме: „Какво пазя там?“
Защото, нека си признаем, често сме твърде невнимателни към случващото се в душата ни.
Например, всеки има врагове. Когато наш враг влага лоша мисъл в отношението си към нас, ние най-често я поемаме и доразвиваме. Толкова усърдно, че тя придобива невероятни размери.
Точно по примера на малката снежна топка, която се търкаля и набъбва до огромно снежно кълбо, способно да ни прегази и убие. Да, в известен смисъл, горчивината на ненавистта наистина се наслоява в нас и дори да не ни унищожи физически, то психически със сигурност го прави.
А когато човек се поддаде на лошите си страсти и е напълно покорен от хватката на омразата, пагубната страст вече може да си прави с него каквото си иска.
Когато човек е невнимателен към душата, вътрешните страсти се превръщат в гладни хищници, способни да нападнат всичко по пътя си.
Гризе ли ни завист, негодувание или друга негативна емоция, ние сме вече загубени. Загубили сме своя истински път, отклоняваме се от него и понякога така се объркваме, че напълно губим посоката и не можем да се върнем назад.
Затова е важно човек незабавно да отсече злите мисли, чувства, желания, още щом ги усети на прага на своята душа. Точно както мъртвите клони се отрязват от едно дърво, за да расте здраво то и дава благодатни плодове, така и тези лоши мисли следва да бъдат отрязани и изхвърлени далеч от сърцата ни.
Убивайки низките страсти, ние печелим вътрешно пространство и свобода на душата.
И това всъщност е целият смисъл на християнския живот – да придобие власт над себе си, да се освободи от диктата на греха и долните нужди, да се издигне на духовното ниво.
И всичко това започва с вниманието към нашите мисли и чувства, които пазим в душите си.
Ако нашият вътрешен свят се трансформира, тогава всичко в живота ни ще се трансформира.
Човек с чисто сърце гледа на света без гняв и раздразнение, той ще може да вземе правилното решение във всяка ситуация.
Защото човек е щастлив не защото притежава нещо материално, а защото нищо не потиска сърцето му.
Сърцето е олтар на душата и олтарът трябва да бъде посветен само на Бог.
Ако в сърцето е Бог, а не греховните ни желания, тогава ще има свобода и радост в живота, а не безкраен копнеж по напразно преследване на призраците на земното щастие.
Честито Преображение Господне!
Да отворим сърцето си за Бог и той ще извърши с нас чудесата, за които мечтаем!
663
