Най-загадъчен е фактът, че хората се връщат към живота след смъртта. Почти всички, които са го преживели, разказват подобни истории за прехода на линията на съществуване, когато са били между световете. Сред тях има и известни личности.
Ето гледната точка на очевидец:
Бях ранен по време на битка. Спомням си остра болка, след която дълго време нищо не се случи, след това видях, че съм в канализационна шахта и започнах да излизам. Някак си оставах чист, въпреки че пълзях по мръсните стълби, като се държах за хлъзгавите стени. Беше като реалистичен сън. Когато излязох, започнах да викам хората, които се бяха събрали около линейката, полицията, но никой не ме забеляза. До линейката лежеше мъж, който приличаше на мен, но целият в кръв. Едва тогава разбрах всичко.
Видях тялото си отстрани, когато лекарите се суетяха около мен. Имаше капкомери, лекарите извършваха реанимационни манипулации. Всички бяха притеснени, но никой не ме забеляза – бях далеч от тялото. Тогава видях как сестрата си нарани пръста, после – мрак. След това нищо не се случи.
Когато отворих очи се оказа, че лежа на леглото. Това е болнично легло, до същата медицинска сестра. Питам как е пръстът й, а тя пребледня, сякаш искаше да ме попита нещо, но думите не прозвучаха. Каза ми само, че лекарят идва.
Вярно ли е, че мъртвите ни виждат?
Има много общо в историите на онези, които са преминали през клинична смърт. Скептиците се съмняват в валидността на подобно преживяване, вярвайки, че посмъртните изображения са халюцинации, генерирани от загиващия мозък.
Известният лечител Мирзакарим Норбеков разказва как четири години е водил изследване на клинична смърт. 380 от 500 пациенти описали преживяването си по абсолютно един и същ начин, разликата била само в детайлите.
Човек вижда физическото си тяло отстрани и това не са халюцинации. Включена е различна визия, която дава възможност да се наблюдава какво се случва в болничното отделение и извън него. Освен това, човек може точно да опише място, където не присъства физически. Всички случаи са съвестно документирани и проверени.
Какво вижда човек?
Да обобщим думите на хора, които са „погледнали“ отвъд физическия свят и систематизираме техния опит:
Първият етап е усещане за падане. Понякога – в буквалния смисъл на думата. Според разказа на очевидец, който е бил ранен с нож при сбиване, първо е почувствал болка, след което е започнал да пада в тъмен кладенец с хлъзгави стени.
Тогава „починалият“ се озовава там, където е физическата му обвивка: в болнична стая или на мястото на инцидента. В първия момент той не разбира какво вижда. Не разпознава собственото си тяло, но, усещайки връзката, приема „мъртвия“ за роднина.
Очевидецът разбира, че пред него лежи собствено му тяло. Той прави шокиращото откритие, че е мъртъв. Изпитва силно чувство на протест. Не иска да се разделям със земния живот. Той вижда как лекарите го съветват, наблюдава тревогата на близките си, но не може да направи нищо.
Постепенно човек свиква с факта на смъртта и тогава безпокойството отстъпва, идва мир и спокойствие. Човек разбира, че това не е краят, а началото на нов етап. И тогава пътят нагоре се отваря пред него.
Какво вижда душата?
След това човек получава нов статус. Той принадлежи на земята. Душата отива в Рая (или в по-високо измерение). В този момент всичко се променя. Душата възприема себе си като облак от енергия, по-скоро като многоцветна аура.
Наблизо има души на близки хора, починали по-рано. Те изглеждат като живи субстанции, които излъчват светлина, но пътешественикът знае кого точно е срещнал. Тези есенции помагат да се премине към следващия етап, където чака Ангелът – водач към висшите сфери.
Пътят, по който върви душата, е осветен от Светлината
Хората трудно могат да опишат с думи образа на Божественото същество по пътя на душата. Това е въплъщение на Любовта и искреното желание за помощ. Според една от версиите, това е Ангелът пазител. Според друга – прародителят на всички човешки души. Водачът общува с новодошлия по телепатия, без думи, на древния език на образите. Показва събитията и злодеянията от минал живот, но без ни най-малък намек за осъждане.
Пътят минава през пространство, изпълнено със Светлина.
Преживелите клинична смърт говорят за усещане за невидима бариера, която вероятно служи като граница между света на живите и царството на мъртвите.
Отвъд завесата никой от завърналите се е минал. Това, което е отвъд границата, на нас, живите, не ни е дадено да узнаем…
Добавете ни като GOOGLE източник
