Невъзможно е да не харесваш работата си, да не си поставяш големи цели, да не се стремиш към щастие – и пак да си спокоен и свободен, казва 89-годишният психиатър Накамура Цунеко. Тя разказа как да преживеете трудностите и да изпълните живота си със смисъл и вътрешна светлина.
Изборът, който правим всеки ден, е нашият живот. И понякога щастието -това е спокойно приемане на това, което имаме сега и способността да продължим напред, а не изобщо преследването на големи успехи и големи цели. Така казва 89-годишната японска психотерапевтка и психиатър Накамура Цунеко. Тя оцелява във войната, работи в професията си от почти 70 години и наскоро е издала книга, в която разказва как да намерите спокойствие, дори ако преминавате през мрачни времена.
Нейните възгледи за живота се наричат „прегръщане на мъдростта“. Но съветите на Накамура може да звучат много необичайно за повечето съвременни хора. Ето някои фрагменти от книгата на японската психотерапевтка, наречена„Спокойно сърце“.
„Да работиш, за да живееш, не е срамно“
„Ако не можете да намерите отговора на въпроса „Защо работя?“, опитайте се да бъдете решителни и кажете: „Работя, за да има какво да ям“. Защото това е отправната точка за всички нас. Лично израстване, цел в живота – можем бавно да мислим за това, след като сме в състояние да се изхранваме или дори да постигнем някакъв вид доход. Животът е дълъг.Тези, които сега печелят достатъчно, за да се грижат за себе си, вече се справят добре.По един или друг начин да работиш, за да живееш, не е никак срамно.Преди да решиш „Тази работа не е подходяща за мен“, опитай се да я приемеш. Без да направите това, няма да можете да продължите напред.“
„Не е нужно да мислиш за необходимостта да си щастлив“
„Мисля, че безкрайните дискусии на тема „щастлив – нещастен“ нямат много смисъл. В края на краищата човек често решава дали е щастлив или не просто като се опитва да се сравнява с другите. Не е ли така?“
„Думите „трябва да бъде така“ са като ненужен багаж. И е по-добре да изхвърлите ненужния багаж възможно най-скоро, в противен случай съществува риск да спрете да се движите напълно под товара му. Ако постоянно се обръщате назад към другите и се сравнявате с тях, тежестта в душата ви ще се увеличи, както и стресът ви .“
“Ако не се надявате на успех, всичко може да се получи!”
„ Ако не се надявате и не желаете, тогава ще се появят нови възможности и правилният път. Можете да опитате да ги използвате. Тази нагласа ще ви позволи да не оказвате натиск върху партньора си и ще подобри атмосферата на работа.Шанс винаги възниква неочаквано. Ако съдбата ви тласка, отдайте се на течението.Въз основа на моя опит мога да кажа, че когато дойде добър поток, тогава, колкото и да е странно, нашата среда често ни тласка в правилната посока.“
Как да си възвърнем спокойствието?
„ Странно нещо: ако активно правим нещо, опитвайки се да подредим собствените си неотложни дела или делата на близките си, всички странични притеснения изчезват някъде. Така че, ако мислите твърде много за нещо, опитайте се първо да се заемете с това, което трябва да се направи сега.“
„Ако са ни застигнали трудни времена, какво е по-добре да направим?Първо мога да ви посъветвам да не спирате.Понякога, каквото и да правим, усилията не се отплащат. Отчаяни, просто спираме да работим, затваряме се в себе си и се затваряме вкъщи. “Колкото и да се опитвам, нищо не става!” – с тази мисъл убиваме времето си в гледане на телевизия и компютърни игри. „Каквото и да правя, всичко е напразно!“ – повтаряйки това, ние пием от мъка, редуваме пиянство с лакомия и разрушаваме тялото си. Всичко това се нарича „спиране“. И след такива спирания жизненият механизъм работи много по-зле.”
„Не замръзвайте в тъга, опитайте се да живеете спокойно и премерено, поддържайте връзка с хората – мисля, че това е най-важното.
Подобно отношение е достатъчно: „Не се получава много добре, но това е добре, ще се движим бавно.” Ако силата ви е 100%, тогава през този период можете да я използвате на 60%. Живейте бавно. Отнасяйте се възможно най-мило. По-добре е да правите каквото можете с думите „Да, да, така да бъде“.И се опитайте да приемете това, което се случва, примирете се с мисълта „Животът ви принуждава да преминете през сурово училище“. И тогава в един момент се оказва, че черната ивица е зад нас.”
Домашните ритуали ще помогнат
„Мисля, че друг начин да запазите спокойствие е да не мислите за работа в извънработно време.Но изглежда, че мнозина не са способни на това. Дори след като работата е завършена, хората се фиксират върху нея и в резултат на това изпитват огромен стрес. Опитайте се да не правите това.
„Опитайте се да измислите домашни ритуали от момента, в който се приберете от работа до заспиване. Виждате ли, колкото и да мислите вечер на уморена глава, добра мисъл няма да дойде. Но след добър сън настроението най-вероятно ще бъде весело и изходът ще се намери по-бързо.
„Трябва да си кажете: „Спри“ – и просто опитайте, например, да включите телевизора. Имам голям запас от исторически драми и предавания за пътешествия у дома, така че с удоволствие ги гледам вечер. Алкохолът в големи количества е отрова, но малка доза понякога може да ви помогне да се отпуснете. Например пия по 1-2 чаши вино или бутилка бира наведнъж.Ако се тревожите през цялото време в безнадеждна ситуация, това ще доведе до тъжен резултат: ще се самоизядете живи.Но всичко, което можете да направите, е, когато се върнете у дома, да преминете към семейните дела и да поспите.
„Достатъчно е да нямаш свободно време“
„От собствен опит мога само да повторя: за да не се вкопчвате в лоши мисли, да не сте плахи, да не се тревожите за всичко, достатъчно е просто да нямате твърде много свободно време. Разбира се, не е нужно да се натоварвате с допълнителна работа за това.
Мисля, че е по-добре да научите нещо ново, да спортувате – като цяло да прекатвате приятно свободното си време. Ако обичате да излизате с други хора, опитайте се да го правите по-често. Разширете социалния си кръг, опознайте света от нови страни, потърсете ярки впечатления и тогава спомените, които ви измъчват, постепенно ще избледнеят в сенките. Най-доброто лекарство тук е времето. Не дава незабавен ефект, но постепенно лекува. Времето, в което можем да живеем здравословно, е ограничено, така че не трябва да се губи в лоши спомени.”
98
