За това изследване учените решили да погледнат дълбоко в тъканите на човешкото тяло и мозък, използвайки магнитно-резонансна томография.
Те са разгледали съществуващи пълни телесни сканирания на 1164 здрави мъже и жени на възраст от 40 до 50 години. За да разберем риска от деменция, трябва да се съсредоточим върху средната възраст, каза Сайръс Раджи, старши автор на изследването. Именно по време на средната възраст обикновено започваме да развиваме – или да избягваме – повечето от често срещаните рискови фактори за деменция по-късно в живота, каза той, което прави този период критичен за изследването.
Учените използвали изкуствен интелект, за да анализират сканиранията и да определят общата мускулна маса и телесните мазнини на участниците. Телесните мазнини били класифицирани като висцерални или подкожни, друг вид мазнини, намиращи се точно под кожата.
Изследователите определиха видимата възраст на мозъците на хората, използвайки алгоритми, базирани на сканирания на десетки хиляди други мозъци. Това предостави референтни стойности за типичната структура и обем на мозъка за хора от всяка възраст.
Мозъците на хората можеха или да съответстват на референтните стойности за хронологичната им възраст, или да наподобяват тези на по-млади или по-възрастни хора. Мозъците, които наподобяват тези на по-възрастните хора, са изложени на повишен риск от ранен когнитивен спад.
Повече мускули означават по-млад мозък
Изследователите установили, че мускулната маса и висцералните мазнини на хората са тясно свързани с видимата им мозъчна възраст, макар и по противоположни начини.
Колкото повече мускулна маса, толкова по-млад изглежда мозъкът, каза Раджи. И колкото повече висцерални мазнини присъстват, толкова по-стар изглежда мозъкът. Хората, чието съотношение висцерални мазнини към мускули е особено високо – което означава, че имат относително високи нива на висцерални мазнини и ниски нива на мускулна маса – са склонни да имат най-старо изглеждащи мозъци. (Подкожните мазнини не са свързани с възрастта на мозъка.)
Проучването не е изследвало как мускулите и мазнините влияят на мозъка, но и двете тъкани освобождават различни биохимични вещества, които могат да влязат в мозъка и да задействат различни процеси там, каза Раджи. Веществата от мускулите са склонни да насърчават създаването и интеграцията на мозъчни клетки и невронни връзки; веществата от висцералните мазнини правят обратното.
На практика резултатите подчертават критичното значение на силовото натоварване за здравословното стареене на мозъка, каза Раджи. Повечето от нас започват да губят мускулна маса в средна възраст, но силовите тренировки могат да забавят или дори да обърнат този спад.
Премахването на висцералните мазнини е добра идея и за мозъка ни, каза той. Както аеробните, така и силови упражнения са насочени към висцералните мазнини. Използването на лекарства за отслабване също може значително да намали висцералните мазнини. Много хора, които приемат тези лекарства, обаче губят мускулна маса, каза Раджи, освен ако не вдигат и тежести.
Проучването има ограничения. То не е публикувано, нито е рецензирано. Тъй като не е експеримент, то не може да докаже, че повече мускули и по-малко коремни мазнини водят до по-бавно стареене на мозъка – само че тези състояния са свързани.
Но неговите открития са правдоподобни и съответстват на резултатите от голям брой други изследвания.
В основата си посланието на изследването е просто, приложимо и направо въздействащо: Ако искате по-млад и по-здрав мозък, спортувайте усилено.
