Емоциите влияят на нашите решения и действия повече, отколкото бихме искали. Колко често погрешно преценяваме хората, отдавайки се на импулса, обръщайки внимание на малките неща! Потискането на естествените реакции е вредно, но не бива да се подчинявате и на сляпо. Разумното управление на емоционалната сфера на психиката ще ви помогне да разберете по-добре себе си, успешно да развиете комуникативни умения и да възприемете света около вас по-ярко.
Какво е емоционална интелигентност?
Емоционалната интелигентност е способността на човек да осъзнава емоциите и да ги контролира. Това явление привлича вниманието на психолозите не толкова отдавна: първите статии и изследвания, разкриващи темата, се появяват в средата на 80-те години на XX век. Според хипотезата на П. Саловей и Д. Майер, през живота си човек се научава не само да асимилира и обработва рационална информация, но и постепенно разпознава емоциите (свои и тези на другите хора), анализира емоционалните реакции и ги контролира. Тези способности са слабо изразени при някои и тогава говорим за ниска емоционална интелигентност. Другите хора са по-чувствителни към собственото си емоционално състояние и добре четат проявите на чувствата на другите – това показва силно развита емоционална сфера.
Емоциите са психична реакция, основана на субективна оценка на явленията от заобикалящата действителност или очакваните събития. Те се характеризират не само с чисто психически, но и с външни прояви: учестено дишане, бърза реч, сърдечен ритъм, писъци.
Няма много основни емоции. Те включват:
– страх;
– радост;
– гняв;
– тъга.
Повечето хора уверено четат проявите на „основните“ емоции и могат да дадат оценка въз основа на външни признаци: например, сега събеседникът му изпитва страх, няколко минути по-късно – тъга. В този случай не се изисква словесно изразяване: емоциите могат да бъдат разпознати по изражения на лицето, поза и жестове.
Нивото на емоционална интелигентност се оценява по два начина:
– способността на човек да анализира и контролира собствените си емоции;
– способността да разпознавате емоционалното състояние на непознати и да реагирате на него.
За да разбере и контролира своите емоции, човек трябва съзнателно да живее живота си: да разбере мотивите на своите действия, да анализира чувствата си и да предскаже последиците от невнимателните думи и действия.
Основата за успешно емоционално взаимодействие с другите е съпричастност и искрен интерес към партньора. Човек трябва да има безкористен стимул да общува, в този случай той ще разбере по-добре състоянието на събеседника и ще отговори на него.
Всеки има минимално ниво на емоционална интелигентност: повечето от нас разбират правилно простите емоции и състоянието на другите. Но това не е достатъчно за успешна комуникация. Необходимо е да се работи върху развитието на емоционалната сфера:
– разбират не само най-простите емоции, но и по-сложните;
– обогатяват емоционалното преживяване, като се позовават на литературни произведения, филми;
– да размишлявате: да анализирате собственото си състояние поотделно, да се опитате да погледнете себе си и обстоятелствата от живота си отстрани;
– проследете собствените си реакции: какви събития предизвикват радост? Страх? Объркване?
Как да определите нивото на емоционална интелигентност?
Способността да управлявате емоционалните реакции е важна не само за успешното взаимодействие с другите. Високото ниво на емоционална интелигентност ще помогне да се предпазите от необмислени решения, да излезете от травмиращата връзка.
Недоразвитата емоционална интелигентност, напротив, затруднява общуването, води до претоварване на психиката.
Съществуват различни форми на проява на емоционално недоразвитие. Често те се дължат на типа възприемане на реалността: рационално или чувствено.
Мъжете са склонни към:
– грубост, нечувствителност, нетактичност: човек не разбира чувствата на другите и не се съобразява с тях. Например, той може да направи шега на погребение;
– пренебрежително отношение към емоциите на събеседника
– пристрастяване към спорове по всякакъв повод;
– агресия, конфликт;
– липса на съпричастност.
Хората от този вид са непоносими в ежедневието и в ситуации на работна комуникация. Емоционално тъпият шеф е добра причина да смените работата си: никоя заплата няма да компенсира изгубените нерви.
Жените са по-чувствителни към външни влияния, по-зависими от мнението на другите. Те са по-малко склонни да анализират събитията, разчитат на интуицията. В резултат на това дори обикновените проблемни ситуации се възприемат като стрес.
Жените са склонни към:
– обсесивни емоционални състояния: дълъг престой (забиване) в една емоция;
– многократна връзка с човек от същия психотип;
– спонтанни и необмислени действия.
Всичко това показва ниско ниво на емоционална интелигентност.
Можете да промените жизнения си сценарий, за това трябва да приемете емоциите си по-сериозно и да се опитате да ги контролирате.
Защо да развиваме емоционална интелигентност?
Развитието на емоционалната сфера трябва да се извършва едновременно в две посоки:
– Необходимо е да се отдалечите от 4 основни емоции и да не реагирате схематично на житейски събития. Между крайностите (радост-тъга, страх-безопасност, любов-омраза) има много нюанси. Обогатете емоционалната палитра, разширете обхвата на реакциите.
– Управлявайте емоциите си, не вземайте импулсивни решения. Най-полезното умение е да забавите реакцията на дадено събитие, поне за няколко минути.
Развитата емоционална интелигентност е от съществено значение:
– На родителите. В ранното детство детето рядко действа смислено, емоционалната мотивация надделява. Възможно е да се установи контакт само като се вземат предвид характеристиките на психиката на детето;
– Ръководител екип. Стабилният емоционален фон ще увеличи ефективността;
– При неформални междуличностни контакти.
Партньорството е немислимо без емоционална чувствителност. Това не винаги е само адаптация към характеристиките на партньора. Също толкова важно е да се оценят перспективите за комуникация навреме. Развитата емоционална интелигентност може да ви помогне да разпознаете:
– манипулатор;
– тиранин;
– всякакви останали, хленчещи, енергийни пиявици и други безнадеждни личности.
Как да подобрим емоционалния интелект?
Различни техники и практики се използват за развитие на емоционална интелигентност. Ако чувствате, че в живота ви има твърде много емоции и повечето от тях са отрицателни, работете със сензорната сфера. Препоръчително е да се разработи план и да се отделят 20-30 минути за упражнения на ден.
Наясно с емоциите си
Трудно е да анализирате състоянието си: почти е невъзможно едновременно да изпитвате емоции и да ги наблюдавате отделно. Освен това емоционалната реакция (като процеса на мислене) не се прекъсва за минута. Затова първо трябва да положите усилия, за да проследите настроението си и емоционалната реакция на събитията.
Психолозите препоръчват всеки ден, по едно и също време, да записвате фактите и емоционалната реакция към тях. Много ще ви помогне емоционален дневник, в който можете да напишете:
– събитие;
– мисли (интелектуална реакция);
– емоции;
– физически (телесни) усещания, придружаващи сетивния отговор.
Не трябва да записвате всички събития за деня: достатъчни са най-значимите инциденти.
Анализиране на емоциите на другите
За развиване на умението за разпознаване на емоциите на непознати се използват специални техники.
– Започнете с любимите си хора. Погледнете ги отблизо, опитайте се да определите какви емоции изпитват. За самоконтрол можете да изкажете своите предположения: „Мисля, че сте натъжени от нещо“.
– Гледайте непознати на улицата, в градския транспорт. Представете си какво изпитват в момента: досада, радост, тъга. Обърнете внимание на невербалните показатели: интонация, тон, изражение на лицето, стойка, походка.
– Изключете звука, докато гледате телевизия. Наблюдавайте израженията на лицето и движенията на героите от филма или участниците в токшоу. Представете си за какво говорят. Наблюдавайте невербалното поведение на героите. Включете звука и се контролирайте.
Управление на емоционалното състояние
Най-често потискането се използва като единственият начин за регулиране на състоянието на човека. Това е токсичен начин за справяне с психични проблеми. Емоциите са същата обективна реалност като например главоболието. Невъзможно е да се отървете от тях чрез волеви усилия, но е напълно достъпно за всеки да ги анализира и преведе в по-малко обрана форма.
Опитайте други начини за управление на емоциите си:
Намаляване на емоционалната възбуда чрез физическа активност.
– Понякога е достатъчно да ходите, да поемете няколко дълбоки вдишвания, да вдигнете ръце.
– Говоренето за емоции помага много: опитайте се да опишете състоянието си: „Дразня се“, „Страхувам се“. В същото време можете да прехвърлите емоциите в по-малко остра фаза: „Притеснявам се, но вече започвам да се успокоявам“.
– Превключване на вниманието. Опитайте се да не затъвате дълго време в негативни преживявания: предприемайте действия и не повтаряйте многократно неприятна ситуация в главата си. Това не се отнася за сериозни психически травми (насилие, загуба на близки, животозастрашаващо физическо заболяване). В този случай е необходима консултация със специалист. „Домашните“ методи само ще влошат състоянието на депресия.
– Анализирайте рационално емоционалните проблеми. Например, може да сте депресирани и объркани от кавга по време на работа. Не губете ресурсите си за планове за отмъщение на колеги. Поставете си цел: сменете работата или намерете надежден източник на доходи. С други думи, обменяйте чувството на безпомощност с ясен план за действие. След това интензивността на емоциите ще намалее.
Влияние върху емоциите на другите
Това умение ще се появи във вас, ако реагирате добре на емоционалното състояние на близките, можете да успокоите партньора си, да облекчите тежестта на конфликта, да предадете позитивното си отношение.
Най-лесният начин да управлявате емоциите на близките (деца, съпруг, родители). Вярно е, че за това трябва да сте малко манипулативни и да можете да управлявате добре собствените си чувства. Но здравословната семейна среда си заслужава.
659
