Здравейте приятели!
Преди броени дни, се завърнах от едно не много дълго, но за сметка на това много красиво пътуване. Благодарение на един от най-специалните хора за мен успях да се насладя на две величествени природни забележителности. Едната от тях вече е ясна – Седемте Рилски езера, а другата ще запазя в тайна, за следващата статия в моята рубрика.
Пътуването ни в Рила, беше планирано от доста време, просто изчаквахме подходящия момент. Когато той настъпи, стегнахме куфарите и заминахме.
Когато пристигнахме в Сепарева баня, разгледахме градчето, разходихме се малко, а след това поехме към вила Юлия, за да се настаним и да съберем сили за прехода, който бяхме планирали.
На следващия ден поехме към лифта за Езерата, за да бъда максимално честна с вас, ме беше доста страх, понеже никога до сега не се бях возила на лифт, но с подкрепата и куража от човека до мен се справих J .
Пътуването с лифта продължи около 20минути, насладихме се на природата, чистия въздух и всичко останало.
След като слязохме, спряхме да се насладим още мъничко на красотата на Рила и поехме на горе. Пътят беше труден и много изморителен, но пък за сметка на това, спирахме доста честичко за почивка, а през това време отново се наслаждавахме на природата и гледките, които се разкриваха пред нас. Езерата се показваха малко по малко, едно по едно и всяко едно от тях беше красиво и различно, но когато стигнахме до езерото Бъбрека, разбрах че всяко едно усилие си е заслужавало!
Отново искам да бъда максимално честна и ще си призная, че физическото ми състояние не позволи да продължа до другите езера, които са разположени по-високо в планината. Човекът с когото бях тръгнала имаше още сили и с радост го изпратих да се покатери и да се наслади на гледката от по-високо. Изчаках го да се завърне, показа ми снимките, които беше направил.
Пътят на долу изобщо не беше по-лесен, от този на горе. Спускането също имаше своите трудности, но пък за сметка на това отново се разкриваха гледки, които на качване оставаха зад нас.
Успешно стигнахме до хижата, където на няколко метра от нея се намира и станцията на лифта.
Качихме се на него, настанихме се и поехме на долу, гледката беше зашеметяваща, отново!
Ако решите да се заредите с много положителни емоции и да почерпите много енергия и спокойствие от природата, горещо ви препоръчвам тази дестинация.
Облечете се или поне си вземете връхна дреха, дори да сте решили да посетите този обект през най-горещите дни на лятото. Аз лично не предположих, че ще ми е студено и реших да тръгна само по къси панталонки и тениска – голяма грешка 😀. Когато началната ми точка беше с температура около 40°С, изобщо не предполагах, че мога да измръзна. Сложете в раницата си и слънцезащитен крем, защото освен, че измръзнах и изгорях от слънцето.
На всички, които решат да посетят обекта пожелавам приятна разходка. С нетърпение очаквам да споделите с нас вашите снимки и впечатления.
Текст и снимки: Ани Темелкова
