Скъпи читатели, днес регресивният терапевт Татяна Попова ще ни разкаже за тъмната страна, която живее в нас – така наречената наша сянка.
Какво знаем за СЯНКАТА?
Става въпрос за онази част от нас, която сами не можем да видим, виждат я хората около нас и я отразяват като в огледало.
Според Карл Густав Юнг личната сянка включва потиснати или изолирани части от личността, поради неприемане на обстоятелствата и средата, в която тя се е развивала.
Веднага давам пример. Случило се е някъде в миналото /няма значение дали е в детството, в предишен живот или преди дни/ да сте преживели травматична ситуация. Доста често се случва клиенти да кажат „Преживях го, вече не ме тревожи споменът за този момент от живота ми“.
В старанието си да ни предпази от повторна травма в бъдеще, егото изработва защитни механизми, които ни карат да се самоизолираме от наранената част от нас. И така тази изолирана наша част заживява самостоятелен живот, изоставена някъде назад в миналото.
Дали тази наша част се чувства добре, когато сме я изолирали от себе си?
Сянката може да бъде голяма опасност от човека, защото той я притежава, без да я осъзнава. И докато човек спокойно си мисли, че времето е излекувало всички рани, изключената фрагментация търси хиляди начини да бъде видяна, също като изоставено дете, което жадува да получи любовта на родителите си.
Случва се в терапия, след като сянката вече е осветена и видяна, клиентът да не иска да я интегрира обратно в себе си, да не желае по никакъв начин да я приеме като част от себе си.
Така например, клиентка, претърпяла насилие в предишен живот, искаше час по-скоро да се отърве от това преживяване. Тя смяташе, че колкото по-скоро се отърве от тази своя част, толкова по-бързо ще се приключи с проблемите от настоящето й. Част от терапетичния процес се състоеше в това, клиентката да осъзнае, че докато не разбере и приеме болната, тъмната част от себе си, ще продължава да привлича сходни ситуации.
Кога се проявява СЯНКАТА?
Сянката се проявява във всеки подходящ момент. Тя иска да бъде видяна, тя иска да бъде осветена. Тя се бунтува и проявява, тя крещи като самотно сираче. Коректният въпрос тук би бил не кога и как се проявява сянката, а дали притежателят й я забелязва.
Различаваме няколко вида СЯНКА: невидима, критична, поглъщаща и партньорска. Сега ще разкажа накратко за всяка една от тях и вероятно някои от читателите ще се разпознаят.
Ще започна с НЕВИДИМАТА СЯНКА. Тя се проявява, когато човек не забелязва слабите си страни. Такива хора винаги помагат, изглеждат добри и отзивчиви. А когато някой им причини нещо лошо, се учудват „Аз направих толкова за този човек, а той…“
Често пъти зад подобна сянка в терапия излиза малко дете, на което са му казвали „Ако чупиш играчките си, ако не слушаш, ако…./вариантите са безброй/, ние няма да те обичаме.
Друг вид сянка е КРИТИЧНАТА. Някои хора с голямо самочувствие, изглеждат винаги сигурни в себе си, сякаш всичко знаят и умеят, от всичко разбират. Обикновено това е знак, че са ограничени и не искат да учат. Те избират в обкръжението си хора, на които нещо не им е наред, за да могат да ги критикуват. Но, всъщност, виждат същите качества, които притежават – проявлението им в околните като в огледало.
Следващият вид сянка е ПОГЛЪЩАЩА. Тя е толкова силна, че поглъща светлата страна. Може би познавате такива хора? Те са били много добри и хрисими, когато всичко им е било наред в живота. Но изведнъж нещо е станало с тях, те са се пропили или са изпаднали в други зависимости. Сянката е узурпирала светлата част от личността, защото тъмната е била потискана постоянно твърде дълго – и изведнъж започва да се разпростира неконтролируемо. Това се случва когато сте търпели прекалено, докато ви е дошло до гуша, а след избухването сте започнали да рушите всичко, постигнато до тогава.
Четвъртият тип сянка е ПАРТНЬОРСКАТА. Такава е, когато приемате и тъмната и светлата си страна. Все и едно сключвате партньорски отношения със сянката си. Това е правилното решение, защото никой не може да я премахне, тя е част от всеки човек. Погледнете на нея като на 50% ресурс, който можете да превърнете в богатство.
Сянката е част от реалността, тя е свързана със светлината на реалността и за да изчезне, тя трябва да се завърне при светлината, да се превърне в светлина. Затова търсачът на светлина винаги ще се конфронтира със собствената си сянка, за да я издигне в светлина – ще предизвиква събития и обстоятелства, които я провокират да се прояви, за да бъде осветена и видяна.
Какво можем да направим, за да осветим СЯНКАТА?
Общо взето от нас не се иска да правим кой знае какво, освен да се наблюдаваме. Вселенските закони работят безотказно, достатъчно е да бъдем сензитивни и да се обръщаме по-често към себе си.
Всичко, което не иска да приеме в себе си, с което не може да се пребори вътрешно, човек го проектира навън и по този начин привлича подходящите хора и ситуации, за да се огледа в тях и да разпознае сенчестата си страна.
Как да направите сянката си ваш партньор?
Не е трудно. Не се борете със сянката, обичайте я – тя също е част от вас. Не трябва да отричате нито едно от своите качества.
Оглеждайте се по-често в обкръжението си, за да откриете своята тъмна страна – хората около нас са Учителите, които ни показват върху какво да работим! Не се дразнете, а благодарете и работете върху собствената си тъмнина.
Всяко нещо, което ви дразни и докосва ви подсказва върху какво има да работите!
271
