Нека се радваме на всеки миг, в който сърцето ни трепва от любов!
Едновременно отричан и обичан, факт е, че Свети Валентин трайно се настани в нашия бит. Едва ли има нещо лошо в това, въпреки, че много от негодуващите биха могли да ни изложат достатъчно разумни доводи, защо този празник не бива да бъде празнуван в България. Като се тръгне от това, че празникът е католически, а ние, българите – православни, та чак до най-различни вариации около темата, че любовта /ако така или иначе си я има/, няма защо да бъде чествана!
Всеки има право на мнение, разбира се, ето защо, на тези, които пред любовта, предпочитат да празнуват виното, бихме казали само едно сърдечно „Наздраве!“.
А всички останали, при които, дори и да не си признават, Свети Валентин все пак внася някакъв трепет в сърцата, нека не се срамуват от това, защото любовта е най-нормалното /и най-красивото/ чувство, което сме способни да изпитваме.
В забързания ни и егоистичен свят, изобщо не е чудно, че понякога имаме нужда от празници, които да ни напомнят колко много значат хората до нас! И щом тази нужда е токова силна, какво значение има дали те са католически, православни или протестантски?
Всичко, което ни прави щастливи, трябва да бъде уважавано. Нека се радваме на всеки миг, в който сърцето ни трепва от любов – повярвайте, благословен е този, който може да обича истински!
