Има само един начин да разберете отговора…
Това е повод да се замислим…
Ако винаги първа пишеш или се обаждаш на този, от когото имаш нужда, а след това си мислиш дали този човек има ли нужда от теб, има само един начин да разбереш отговора.
Трябва да престанеш да започваш първа комуникация. Дори желанието да е голямо, ако се изкушаваш да пишеш, да изпратиш снимка, да набереш номера и да попиташ: „Как си?“ – не го прави. Спри се.
„Но тогава този човек няма да се обади или да пише сам, той никога не прави това!“ – ще кажеж…
Не го прави. Защото ти го правиш. И той свикна. Прие този модел на комуникация. Ти правиш първия ход, а той втория.
И изглежда, че се радва на обаждането или съобщението.
Изглежда, че е съгласен да се срещнем. Но отвътре те гложди съмнение: нужна ли си?
Така че, намери смелостта да получиш отговор.
Ако има нужда, той сам ще се обади или ще пише. Може би не веднага. Може би ще трябва да изчакаш и да страдаш от тревогите. Но ако има нужда от теб, той ще изчака обичайното обаждане или съобщение и след като не го получи, ще направи крачка към теб. Може би ще изпрати емотикон или забавна снимка, а това вече е стъпка. Необходима.
Отговори и ти със снимка. И почакай още малко. И той ще започне комуникация. Ще напише: „Как си?“ или нещо друго.
Ами ако не пише? Ами ако не се обади? Ако чакаш месец и няма сигнал?
Явно просто не си му необходима.
Справя се добре без теб.
Не си включена в картината на живота на този човек. И няма нужда да го оправдаваш с много работа или срамежливост. Той няма нужда от теб. Просто го приеми.
Не е бедствие. Това е нещо за размисъл.
Разбира се, можеш да продължиш да пишеш и да се обаждаш първа. Но най-вероятно нищо няма да излезе от връзката. Тя ще продължи да се проточва в този формат.
Тъжно е. Но не и непреодолимо.
Без да се обиждаш, без да се караш, трябва да спреш да инициираш комуникация и да изчакаш. Ако той не ти пише или позвъни в продължение на един месец, явно наистина няма нужда от теб…
682
