Има един стар виц, че ако я нямаше жената, мъжът все още щеше да живее в рая. Но трябва да признаем честно: без жени емоционалният ни диапазон би бил по-нисък от клечка за зъби, а интелигентността ни изобщо нямаше да е добре развита!
Вие, дами, ни учите да разбираме и ценим красотата. Отвличате ни от меланхолията, мързела и няма по-верен приятел от една любяща съпруга.
Във вашата сила е да ни вдъхновите за подвиг, когато сме готови да преместим планини, да убием дракон или дори да измием чиниите и да изхвърлим боклука!
Вие ни създавате като хора – физически, морално и духовно. Вие раждате водачи, пророци и дори Богове за света (понякога, за баланс, и злодеи).
Вие ни докарвате до лудост, вълнувате и ни карате да експлодираме отвътре. Но вие също потушавате този огън с един поглед или дума, принуждавайки най-мощната буря да стихне.
И понякога ви нараняваме само защото не можем да си обясним естеството на чувствата си към вас, усещайки се уязвими.
Ние твърдо вярваме във вашата голяма мистерия. Задавате ни въпрос, отговаряте сами и веднага се обиждате: женската логика е просто феерия от взаимно изключващи се абзаци и ние не можем да разберем как работи тази колекция от противоречия (и как успявате да прочетете причините за случващото се в нас ).
Но дори ако природата на жената по същество е измамна и пропуските или „лъжата за доброто“ водят до ярост, ние разбираме, че женското сърце винаги, винаги говори истината.
И тази от вас, която се е научила да го чува, получава от нас най-големия подарък – безграничната ни любов.
Не можем да живеем без вас!
Ние зависим от вас!
Отражението на целия свят е във вашите очи – подвизи, открития, войни, произведения на изкуството, изобретения …
Така доказваме, че заслужаваме да бъдем до вас на тази земя.
Превод и редакция: Лора Костова
565
