Новини

Писмо до редакцията: В безизходица съм в чужда страна

В безизходица съм в чужда страна

Публикуваме писмото без редакторска намеса.

Здравейте,

Казвам се Нона Лайнс и Ви пиша това писмо с една надеждата някоя от Вас „Българските медии“, да даде гласност на премеждията и перипетиите през които минавам в момента. В следващите редове ще се опитам накратко да Ви запозная с моята история.

През 2013 дойдох взех решението да се преместя в Англия за да работя и да мога да живея един по-добър живот. Малко след това се запознах с вече бившият ми мъж, който е британски гражданин. Имаме две прекрасни деца, Стоян на 7г. и Раян на 5г.. През първите години всичко беше наред, но в последствие взехме съвместно решение да се разделим. Аз останах с двете деца, а той си намери нова приятелка и в момента живеят заедно.

Налага ми се да се грижа сама за тях, без помощта на него или на някой друг. Както финансова, така морална или свързана с грижи за децата. Дори мога да кажа, че не е имал интерес към тях, нито да ги вижда, нито да прекарва време с тях.  Също, не получавам дължимата месечна издръжка която се полага по закон. Освен грижата за двете деца, работя на непълен работен ден и следвам „Авиация и летищен мениджмънт- бакалавър“.

Проблемите започнаха в началото на 2020г. ,когато той започна да упражнява ежедневен вербален тормоз върху мен и децата. В следствие на неговите действия се опитвах да потърся помощ в полиция, организации за домашно насилие, както и в други институции. Не намерих нито подкрепа, нито помощ, нито реално действие от тях.

След известно време той поддаде оплакване в социалните служби срещу мен, както и жалба в съда, с искания относно децата. Едно от тях беше децата да не напускат страната, което след поддаване на иска, Английските администрации уважиха.

За мое много голямо съжаление, се оказах обект на дискриминация от всяка една институция в Обединеното кралство. Намирам се в огромна безизходица и не мога да намеря изход от ситуацията в която се намирам. Не мога да намеря подкрепа в Английските институции, предполагам поради това, че не съм гражданка на острова. Именно за това взех решение да пиша до Вас, с надеждата да се даде някаква гласност на моят случай и да получа помощ от българска медия, институция или организация.

Разбира се,  това е  доста на кратко разказана моята история, има много подробности и отделни събития която я съпровождат. Ако някой от Вас прояви интерес бих била много радостна да споделя и разкажа в детайли всичко. Благодаря предварително за отделеното време!

*При необходимост, редакцията ни е готова да предостави контакт за връзка с читателката.

Снимката е илюстративна.

372

Вижте още:

Similar Posts