Да се научим как да слушаме и чуваме самите себе си, ето това е разковничето на хармонията и щастието в душите ни.
Да спрем да отлагаме по-радостния живот за някой друг ден, защото този друг ден може и никога да не дойде. По-важно е как се чувстваме днес. А не как сме се чувствали вчера или как бихме се чувствали утре. Защото, ровейки се в миналото или витаейки с празни мечти в бъдещето, губим почва под краката си. Забравяме, че животът си тече и всяка една ценна минутка от него отлита.
А е важно да слушаме и да чуваме вътрешния си глас. Гласът, който ни казва защо не се чувстваме истински щастливи и какво трябва да направим, за да се промени това.
Да, промяната… Страхуваме се от нея, но всъщност, без движение няма напредък. Има застой, изпълнен с тъга и огорчение, защото животът ни сякаш е спрял, подобно на ръждясал вагон, изоставен на някоя забравена от Бога гара.
Това ли искаме за себе си?
Трудно е много да се започне „на чисто“. Но е необходимо. И затова, нека да избършем сълзите и сополите и да стиснем юмрук, защото всеки един от нас е много по-силен, отколкото си мисли!
Да не се упрекваме! Каквото било – било. Не можем да върнем времето назад, не можем и да „прелетим“ в бъдещето и да надзърнем в него, нито дори за миг.
Решенията, които взимаме всеки ден и всеки час, те коват нашето бъдеще. Ако вземем решение да приемаме безучастно това, което ни поднася капризната Съдба, то и бъдещето ни ще бъде такова – управлявано не от нас самите, а от случайното стечение на обстоятелствата.
Винаги е трудно да започнеш … Но ти можеш.
Вместо да се укоряваш за това, което си могъл да сториш, но не си, вместо да се надяваш Съдбата да ти донесе щастие, вземи контрола в свои ръце.
Грешките ни позволяват да видим всичко от другата страна и да отворим очите си за много неща. Ако не се чувстваме комфортно в определени моменти от живота си и той някак си просто ни изплъзва през пръстите, като не ни позволява да дишаме дълбоко, това не е нашият живот.
Всичко наоколо е илюзия и докато не осъзнаем ясно това, няма да намерим сили да преодолеем страха и да направим тази малка, но важна крачка – крачката напред. И така ще се обречем на горка участ – животът ни да бъде празен и безличен.
Слушайте и чувайте себе си, а не другите
Научете се да слушате себе си. Не се водете от другите. Правете само това, което ще донесе утеха и мир на душата ви.
Не се страхувайте да направите живота си ярък и цветен, защото кой друг да направи това, ако не вие?
И помнете: всеки човек е уникален и който каквото и да ви казва, никога не губете себе си, защото точно това е смисълът да бъдем на тази земя.
