Медицинският психолог Галина Кубратова работи в Окръжен психоневрологичен диспансер гр. София (1974- 1984 г.); като научен сътрудник по възрастова психология в Национален институт по образованието “ Тодор Самодумов“ и като хоноруван асистент по детска психология в Софийски университет (1984 г.- 1997 г.) Практикува и като психотерапевт и консултант от 1997 г. до момента.
Сериозният поколенчески проблем на нашето време Кубратова превръща в своя кауза. За тази цел създава фондация „Психологическа подкрепа“.
Непрекъснатата работа с децата и техните родители ѝ дава възможност да събере огромно количество изследвания. Днес сме я поканили да коментира темата за родителското отчуждаване.
Г-жо Кубратова, като съдебен експерт ще ни обясните ли как се отразява така нареченото родителско отчуждение върху психиката на децата?
То се отразява не само върху детската психика, но и рефлектира върху целия живот по-нататъшен живот на човека.
Децата получават различни психосоматични симптоми – болки в корема, някои си гризат ноктите, дърпат си кожичките, разраняват ги, сънуват кошмари и така нататък. Това си е така наречената психосоматика, поради емоционален хроничен стрес, причинен от един от родителите – този, който е повел кампанията за отчуждаване на детето.
Разбрахме, че има два вида родителско отчуждаване, ще ни разкажете ли по-подробно?
Да, понякога имаме и родителско отчуждаване поради, така да се каже, неприемливо поведение на родителя, от когото детето се отчуждава. Тоест, той самия има такова поведение, с което в края на краищата силно травмира и отблъсква детето, като нямам предвид cексуалнo или физическо посегателство, а психическо малтретиране.
Това е родителско отчуждаване поради неправомерно поведение на единият родител, от когото именно детето се отчуждава. Пак казвам, това може да е действително физическо малтретиране или да е просто психическа преса.
Този вид родителско отчуждаване се получава, когато детето е подложено на стрес с общуването с единия си родител. Тук няма синдром. Например, ако бащата го малтретира и така детето се отчуждава по обективни причини от него.
Детето може да бъде отчуждено и по друг начин. Да предположим, че то живее с майка си и е отчуждено от баща си.
При този вид отчуждаване е когато майката умишлено къса връзката му с любящия баща, като манипулира детската психика. Тя може да прави това осъзнато или неосъзнато.
Именно това наричаме „синдром на родителско отчуждаване“, при което детето намразва баща си, без той нищо да му е причинил.
Така връзката се къса и детето става жертва на този синдром. В случая майката се нарича отчуждител. Тя разрушава връзката на детето с бащата за да отмъсти, отнемайки му най-скъпото. Детето може да се отнася яростно към родителя си и да го мрази дълги години.
Понякога, след време разбира истината – че това, което майка му е разказвала е лъжа от край до край.
Често пъти майката отчуждава детето от бащата неосъзнато. Тя е биологично устроена така, че след като роди детето да си го има завинаги. Тя мисли, че го притежава и не осъзнава, че то има нужда и от баща. Дори може дори да намери нов мъж и да каже: „Ето ти нов баща“.
А това как се отразява на детската психика: „Ето ти нов баща“?
В този случай децата са подложени на натиск да потиснат любовта си към бащата, да го забравят, за тях това е много тежко и трудно, много бавно става по принцип, но някой път става и бързо.
В рамките на два месеца, ако детето е малко, то приема, че бащата е опасен и не ще да го види. Лесно е да го манипулират. Но това е поради беззащитността на детската психика и влиза в разрез с така наречения архетип на бащата и майката, което е родова памет.
Бебето като се роди, вече в неговия мозък вече се появяват майката и бащата. Те присъстват вътре в детето. И няма как да ги унищожиш. Това е родова памет.
Поради това всички религии абсолютно забраняват да се унищожава родителската връзка. И пример за това са и 10-те Божи заповеди в Библията – 5-тата гласи: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята“.
Защото, ако не ги почиташ, се натоварваш с голямо чувство за вина, психически. Така че, когато посегнеш на архетипа на бащата или на майката в психиката на детето, ти му нанасяш рана за цял живот, която някой път може да се излекува, а някой път изобщо не може.
Как така ще се отречеш от родителя си? Не може. Винаги остава вътрешно чувство за вина, което ти се опитваш да потискаш, но това изисква огромен разход на психическа енергия. Тези деца са силно изтерзани. Някои от тях в пубертета напускат отчуждаващия родител и отиват при другия, който е потърпевш от отчуждаването.
Истината изплува. Тогава отчуждителят е наказан, защото детето него не ще да види.
Когато се установи подобен синдром на родителско отчуждаване, какво предвижда законът?
Лечението на синдрома на родителско отчуждаване, който специфично психично състояние, е детето да се отдели от отчуждителя. Минимум за три месеца без да го вижда и чува. Но това става само чрез намесата на съда, иначе не може.
Има ли много такива случаи?
Има, да. Не са много, но съдебната система действа и някои съдии решават да приложат това радикално лечение на синдрома, доказан чрез съдебна психологическа експертиза, констатирана е тежка форма на синдрома.
И за да се върне връзката, да речем, баща-дете, правата се присъждат на бащата. Общо взето така се процедира и в Европейския съюз и в другите държави по света. Радикалното лечение изисква прекъсване на връзката с отчуждителя. Когато мине определеният период за възстановяване на връзката, да речем, с бащата, тогава се разрешава вече контакти и с родителя, който е допуснал трансформация на психиката на детето.
Но подобни случаи са малко, защото на нашата съдебна практика като че ли й е много трудно да стигне до такова решение. Особено в случаите, когато майката е отчуждител. Тогава винаги изниква въпросът: „Ама как така ще отнемеш детето от майката?“. Ами така, ще го отнемеш, защото реално тя му уврежда психиката и му нанася травма за цял живот!
И все пак в цял свят е прието от много години, столетия и повече, изобщо откакто има съдебни спорове за родителските права, че майката е отглеждащият родител, по простата причина, че тя ражда детето, в първите години го кърми, грижи се за него и такава е просто, така да се каже, „световната психика“.
Но, когато се появи синдромът на родителско отчуждение, причинен от неясна мотивация на майката – дали отмъстителност, дали желание да притежава детето и то да бъде само нейно, дали защото си създава ново семейство и иска да вмени на новия си мъж отговорност, че той е глава на семейството и вече има и дете, става страшно.
Всякакви могат да са мотивите. Но във всички случаи майката не разбира истинските потребностите на детето си, не осъзнава, че тя не може да е едноличен родител, че то е създадено от двама човека.
Всичко това е толкова вредно за децата, може ли да бъде избегнато по някакъв начин?
Моето мнение е, че трябва, при раздяла, родителите да бъдат пращани на курс за това, как да избегнат родителско отчуждение. За да знаят как да не увредят децата си и как да не ги травмират.
Би трябвало още преди да започнат процедурите по родителски спорове в съда, родителите да са изкарали примерно тридневен обучителен курс с много примери от психологическа, терапевтична и съдебна практика на съсипани деца, за да знаят какво чака техните чеда, ако предприемат тези психологически атаки върху тях за отчуждаване.
В момента съществуват ли такива обучителни курсове?
Не, няма. Те трябва да влязат в закона. Както залегна в Семейния кодекс, че хората могат да отидат на медиация, за да се споразумяват като се разделят, така трябва да влезе и такъв курс за повишаване на родителски капацитет, относно отчуждаващо поведение на родителите.
За да знаят как да се държат не да се водят от своята омраза, отмъстителност, желание да унищожат бившия партньор, като го накажат.
Би било много добре, ако законодателите в Народното събрание в бъдеще сериозно се заемат с родителския спор в съда и сериозно разберат най-накрая, че детската психика е поразена за десетилетия напред. И на 50 и на 60 години си поразен в сърцето за това, че си предал майка си или баща си.
Неслучайно съществуват 10-те Божи заповеди, както вече споменах. Задължително трябва да уважаваш родителите си.
Могат ли нещата да бъдат променени и как да стане това?
Крайно време е да се вземат мерки. Хиляди са осакатените деца. Те са потърпевши. Хората точно това не разбират – аз не защитавам нито мъжете, нито жените, а само децата. Последиците са страшни.
Защото имам момчета, лишени от майките си, които неистово ги мразят. До безумие. И как тия момчета ще създадат семейства в бъдеще?
Те са побъркани от отмъстителната психика на баща си и считат, че всички жени са мръсници и … да не кажа лошата дума. Ето това е сериозно посегателство върху психиката на един човек. На един беззащитен, малък човек!
Ако успеете да се свържете с политици и да промените законите, това ще е най-добре. Особено, ако успеете да помръднете съдебната система. Пресата може много неща, стига да е в свободна държава и да не е платено-купена и поръчкова.
Всъщност аз самата съм дете, преживяло подобни ужасни неща, затова и приех огласяването на тази кауза толкова присърце.
Тогава със сигурност можете да си представите какво принципно изживяват децата. Защото Вие си знаете какво и как е било. Само потърпевш човек би могъл да разбере какво се случва на едно дете при подобно родителско отчуждение.
Благодарим Ви, г-жо Кубратова и ще Ви търсим за още интервюта по темата, защото обществото трябва да бъде информирано по тези важни въпроси и да помогне промяната да се случи.
Интервю на Лора Костова
Всички материали по темата за родителско отчуждение четете ТУК
506