Професор Атанас Семов предупреждава за сериозната заплаха пред националната историческа памет на България. В последните десетилетия се наблюдава унищожаване и обезсмисляне на националната идентичност чрез учебниците, одобрени от Министерството на образованието и науката. Той изразява загриженост от факта, че националната памет се свежда само до единични дати, като 3 март, 6 септември и 2 юни, без да се осмисля истинското значение на тези събития и значението на свободата за нацията.
Семов подчертава необходимостта от запазване на националната памет чрез образователни и културни институции като българските читалища и учители, които играят важна роля във формирането на усещане за национална принадлежност и дълг пред героите на нацията.
Особено критичен е по отношение на учебниците, които представят историческите факти по начин, който обезсмисля историческата памет и саможертвата на героите на нацията. Той привежда пример с учебник, който описва периода на Османската империя като време, когато българите са били неравнопоставени и лишени от своите права, без да се отдава достатъчно внимание на борбата и жертвите за свобода.
Семов изразява икономическа и културна ангажираност, като поставя акцент върху необходимостта от осмисляне на националните празници като Трети март и 24 май, както и на значението на свободата и историческата памет за бъдещето на нацията.
Той се обръща към българската общественост да се противопостави на тенденцията за забравяне и обезценяване на националната идентичност и да се ангажира за запазването и насърчаването на българските ценности и култура.
