До момента само една банка е въвела удръжка под формата на процент от сумата. Въпрос на време е и другите да го въведат.
„Уважаеми клиенти, уведомяваме Ви, че считано от еди-кога си обслужващата Ви банка променя Тарифата за лихвите, таксите и комисионите за услуги, предоставяни на физически лица. Настоящото има характер на предварително уведомление в съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 1 от ЗПУПС. В случай че не приемате извършваните промени, имате право да се откажете писмено от сключения договор преди датата на влизане в сила на промените, без да дължите обезщетение или неустойка за това. Банката счита, че клиентът е приел промените, ако не я е уведомил за обратното.“
Съобщения като това, определено не предвещават нещо добро. Те могат да бъдат видяни на сайтовете на почти всяка банка. Но съществува и риск да не ги забележите изобщо. В споменатия по-горе ЗПУПС (Закон за платежните услуги и платежните системи), банковите институции имат два възможни варианта да предоставят на клиентите си информация, относно промяна в таксите – чрез информационно съобщение в интернет и със съобщения, поставени на видно място в офисите.
Така, хора, които не посещават сайта на банката и не се отбиват често в офисите, дори не разбират за промените.
Какво прави най-често средностатистическият българин? Тегли от банкомат. Вече се е научил, че обикалянето да намери АТМ машина на собствената си банка, си заслужава времето и изтърканите обувки. Разликата в таксата е четири или пет пъти. В Банка ДСК например доскоро плащахме по 30 стотинки за теглене от неин банкомат и по 1.50 лева за теглене от чужд. От края на август обаче финансовата институция промени това и вече оставя за себе си като комисион процент от изтеглената сума. Според новата тарифа – 0.15% от сумата, но минимум 0.30 лева в първия случай, и 0.20% от сумата, но минимум 1.50 лева.
„Посочените промени на практика ще се отразят в таксата при теглене на над 200 лв. от АТМ на Банка ДСК и над 750 лв. от АТМ на други банки в България и чужбина“, уточняват от банката.
Ако изтеглите обаче 400 лева, удръжката ще е двойно повече от досегашната – 60 ст. вместо 30 стотинки. Ако обаче изтеглите 400 лева от друг банкомат, няма да усетите разликата. Защото процентът от сумата е 80 стотинки, но банката хитро е описала, че таксата е минимум 1.50 лева. Тоест – колкото и преди редакцията на тарифата. Ако обаче лимитът ви за едно теглене е по-голям и дръпнете 1000 лева накуп, то по новите правила ще платите 2 лева.
Тези промени не са възприети още от други банки. Но практиката до момента показва, че когато такива промени се възприемат от една голяма банка, останалите скоро след това ще я последват. Така в момента клиентите на Пощенска банка заплащат по 0.30 лева, ако теглят от банкомат на банката, а ако отидат на друг банкомат – 1.30 лева. В УниКредит и ПИБ таксите са съответно 0.30 и 1.50 лева.
Сред вероятните мотиви за този нов метод за изчисляване на таксите, е че финансовия свят се е насочил с всички сили към това да се стимулира в максимална степен покупките извършвани с карта директно в търговската мрежа и да се ограничи тегленето в брой, това е коментар на финансовия анализатор Десислава Николова от „ Моите пари“. Това е във връзка и с пандемията, където хартиените банкноти губят и по хигиенни характеристики.
Новостите за непрекъснатия ръст на таксите не е ново, но сега разликите са осезателни. Лихвите по кредити са на рекордно ниски нива, тоест един от инструментите на банките да реализират печалби е доста пострадал. Когато БНБ обследва таксите и комисионите на банките за 2020 г. стана ясно, че за миналата година ръстове има навсякъде, а най-тривиалната услуга – откриване на сметка, увеличението е с над 25%.
Екатерина има ипотечен кредит, който чинно плаща всеки месец. За щастие, досега без никакви трудности. Всеки ден пътят до службата й минава близо до банковия офис и веднъж месечно тя се отбива на каса, за да вкара вноската. Тя е 420 лева, но дамата плаща всеки път по 422 лева. Двата лева отгоре са „наказателна такса“, че е избрала този начин на погасяване на кредита си – вноска на гише. Това е стандартна такса, която официално фигурира в тарифата на банката.
През август обаче, на падежната дата, Екатерина не успяла да стигне до банковия офис и изпратила своя приятелка да занесе парите. Служителката попитала тя ли е титулярът по заема, поискала личната й карта и в крайна сметка се наложило жената да плати такса от 4.50 лева. Това също е записано в тарифата на банката. Така разходът станал 424.50 лева.
От банката потвърждават, че прилагат такива такси и те са заложени в тарифата отдавна.
Насърчават ни да банкираме през телефон, компютър, таблет. Но ако за средностатистическия българин на средна възраст съумява да се справя с дигиталните устройства, то за възрастните хора това е от голяма трудност. А те се принуждават да станат клиенти на банките, поради това, че пенсиите им се изплащат по банков път.
Една от най-ясните тенденции в банковия сектор през последните години е нaмaлявaнето на бpoя нa физическите клoнoвe. Те няма да изчезнат напълно, най-малкото докато не изчезнат пенсионерите от старото поколение и на тяхно място не дойдат българите, които сега са на средна възраст и не се отделят от телефоните си. Банките обаче имат интерес да поддържат по-малко служители, така падат и разходите им за заплати, наеми и безопасност.
