Майчината любов е свята. За нея се говори много. За бащината любов се говори една идея по-малко. Но това не означава, че тя също не е свята или пък по-малко значима.
Но днес няма да разнищваме майчината и бащината любов, няма да ги анализираме, няма да ги подлагаме на сравнение. Защото е невъзможно, не може да се сравняват въздуха и водата те са еднакво важни за всеки/примерно, метафора/. Всеки знае какво трепва в сърцето на родителите, когато на бял свят се появят малките ръчички, готови да ни обгърнат с чиста любов. И когато усмивката засияе на малкото личице. Няма думи, които могат да опишат това чувство.
Ще отворим една доста болезнена тема, тема която е тясно свързана с родителската любов, ангажиментите на държавата към децата и засяга съдбите на много българи. И понеже е с толкова огромно значение, няма как да направим това в рамките на една статия или дори в две и три. Ще е нужно много повече.
Но сме готови да тръгнем по този дълъг, труден и омърсен път, защото е време за промяна. Промяна на статуквото, промяна на закостенялото, овехтяло мислене на важни обществени институции, които, със своето безхаберие и злоупотреби, причиняват огромно страдание на много човешки същества. Една голяма част от тях – невръстни деца. Време е да променим ситуацията и да изискваме от обществото и държавата активна и адекватно и отношение по закрила на децата ни.
При нас днес една популярна личност – бургазлията Андрей Едрев, бивш сървайвър, участник в риалити шоуто „Островът на изкушенията”. Но сега той е в друга, много по-тъжна роля. По неволя.
Преди няколко години съдбата му поднася неприятни изненади в личен план и той се оказва въвлечен в неравна битка срещу смазващата съдебна система. Битка за щастието и благоденствието на своите две деца, от които в момента е разделен и възпрепятстван да обгрижва и дарява с любов по начина, който би желал.
Андрей не е сам. Хиляди други бащи и майки също са в неговото положение.
Но никой не прави нищо, за да бъде това променено. Дори напротив стига се до абсурдни ситуации от държавни служители, които накърняват очевидните и изконни права на децата и техните родители, чрез неадекватно поведение и злоупотреби.
Затова ще изложим този проблем на общественото внимание и нека всички заедно се преборим за едно по-добро бъдеще за тези деца – децата, които нямат никаква вина, но, за съжаление, животът е поставил в неравностойно положение. Децата, несправедливо лишени от обичта и топлината на един от своите родители.
Андрей Едрев: Родители въоръжени с деца унищожават бъдещето им. Държавата, НПО-та, недобросъвестни и алчни адвокати им помагат.
Г-н Едрев, ще ни разкажете ли защо се обърнахте към нас с молба да споделим този сериозен проблем с широката общественост?
Проблемът наистина е огромен и не е от вчера. Това е натрупана обществена подкрепа оказвана на психически и емоционални насилници, някои от тях и държавни служители, които унижават и унищожават деца с незаконни действия.
Аз самият се сблъсках с мнима жертва, която всъщност се оказа изключително агресивен насилник, който и до ден днешен продължава да извършва насилие върху малолетни деца с подкрепата на социални служители, психолози и адвокати.
Ще Ви разкажа как започва всичко.
Всичко започва с лъжа и в началото никой не вярва, че родител е способен така нагло да излъже в полиция, съд, прокуратура, социални служби.
Един ден просто се събуждате и се оказва, че срещу Вас е входирана жалба с която е потърсена защита от „домашно насилие“ от другия родител. В същия ден е издадена Заповед за незабавна защита в която, Вие сте задължен да не се приближавате на по-малко от 100 метра от децата си и другия родител. На Вас ви е отнето правото да се защитите. Съдията, който е издал заповедта няма информация, че този родител е входирал такава молба за защита и в друг съд, но там е отказана да се издаде такава.
Заповедта за незабавна защита е издадена без никакви доказателства за насилие, само на основание на декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която се твърди насилие. Това е грубо нарушение на правата на човека, защото дори в наказателно преследване, обвинения в престъпление има право на защита.
В тази заповед е записано, че декларатора носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни. Но така отговорност се реализира изключително трудно, а злоупотребата която е нанесена и травмите за децата са необратими.
Според Закона за защита от домашно насилие, обвинения в насилие е виновен до доказване на противното и на него е вменено задължението да докаже, че не е насилник. Не Ви се вярва, нали ?
С тази заповед, родителят „владее” децата и прави с тях каквото си иска без да се съобразява с другия родител. Променя адреса на децата самоволно в нарушение на закона.
В нарушение на чл.122 – 124 от Семейния кодекс не е уведомила другия родител за предприети от нея медицински интервенции, като във всички случаи спрямо съдебната практика това би следвало да бъде квалифицирано като нисък родителски капацитет.
Това са действията, които обичайно предхождат дело за развод или родителски права, при които единия от родители иска да злоупотреби.
Родителят, който „владее” децата отнема правото им за контакт с другия родител, като целта е децата да бъдат отчуждени и да се прекъсне връзката родител-дете. Това е грубо нарушение на правата на децата, това е форма на психическо насилие, това увреждане на детската психика, Това отчуждение е системно, целенасочено и представлява тежка форма на психическо и емоционално насилие над малолетни деца, познато като „Синдром на родителско отчуждение”. В България за този синдром все още се говорим малко и не се търси наказателна отговорност. Поведението насочено към отчуждаване е ненаказуемо и несанкционирано обективно от социалните и съдът, въпреки, че е заложено в Семейния кодекс.
Няма да се спирам на процесите и последствията, но само ще кажа, че те са пагубни за децата. За тях могат да разкажат специалистите. Те могат да Ви обяснят, колко време е необходимо да се възстанови връзката родител-дете, само след 3 месеца раздяла.
В периода от една година до две / обикновено толкова отнема/, когато са приключили всички дела за заповедта за защита, такава е отказана, рестрикцията е отпаднала и у мнимата жертва се заражда чувство за безнаказаност, защото прокуратурата не намира данни за престъпление по чл. 313 от НК.
Прокуратурата отказва да образува досъдебно, което мотивира, че към настоящия момент, „жертвата”, така била възприела „заплахата” и имала право да потърси защита, или защото детето било казало така, дете което е очевидно отчуждено. Тоест липсата на доказателства за насилие не е е основание да се повдигне обвинение и това води до лавина от жалби за домашно насилие, защото мнимите жертви знаят, че каквото и да напишат в декларацията не носят наказателна отговорност.
Паралелно с това върви делото за развод или родителски права.
В 95% от тези дела, жалбата за защита от домашно насилие е първия ход, който мнимите жертви са съветвани да направят. Има три вида жалби за защита от домашно насилие и те зависят от адвоката и „жертвата”.
Те са: алкохолик-наркоман, насилник и най-тежката форма педофил.
Да, правилно сте разбрали. Родител обвинява в педофилия другия родител.
След като на единият родител е отнето незаконно правото на общуване с децата си, повече от година и е прекъсната връзката родител-дете, съда без да се съобразява с това присъжда родителските права на отчуждаващия родител с мотива, че децата били установени и, че промяната не защитава най-добрия интерес на децата. Съда не се съобразява, че преди незаконните действия на отчуждаващия родител децата са били вече установени и са били отглеждане от другия родител. Дори социалните отказват съдействие и предприемане на мерки в защитена среда спрямо децата и отстранения родител.
Морала и човещината не ги коментираме.
След като се сдобият с родителските права, отчуждаващите родители продължават да убеждават децата си, че другия родител не ги търси, не ги иска, че те вече си имат друго семейство. Изискват от децата си да казват на новия партньор мамо или тате, като използват манипулативни подходи за объркване на детската психика. Най-често срещаната манипулация е „ако не казваш на новия ми партньор мамо/тате, мама/тате ще е тъжна/тъжен.
Това води до много тежък конфликт на лоялност у децата, което натоварва психиката с изключителна тежест, с която децата не могат да се справят.
Създават пречки на децата си за контакт с другия родител, не изпълняват режим на лични контакти, нарушават отново закона, но отново не им се търси наказателна отговорност, а се оправдават с казаното от отчужденото дете. Никой обаче не иска да си отвори очите и да установи очевидното в промененото поведение на детето.
Делата за неизпълнение на режим на лични контакти продължават с години и никой не е в състояние да накара отчуждаващия родител да не нарушава правата на децата за контакт и общуване с другия родител. Системно не се изпълняват и разпоредби на закона от длъжности лица, което засилва чувството на безнаказаност.
Най-ценното във връзката родител-дете е времето и емоцията между тях. Времето което детето прекарва с родителите си, заедно или поотделно. Отчуждаващите родители са крадци на време, те крадат времето на децата си.
Отчуждаването и неизпълнението на режим на лични контакти трябва да стане тежко криминално престъпление спрямо деца, защото това е престъпление насочено към тях и те страдат от това. А това е престъпление срещу човечеството.
* Сайтът не носи отговорност за верността и съдържанието на личните изявления на лицата, които представят своята позиция. Целта на обективната журналистика е да даде възможност всеки да изложи становището си и да потърси доказателства за истината.
Всички материали по темата за родителско отчуждение четете ТУК
124
