Папуа Нова Гвинея преживява тежка продоволствена криза, предизвикана от феномена Ел Ниньо.
Необичайните метеорологични условия – суша, дефицит на валежи в продължение на почти година и неочаквани слани във високопланинските райони – нанасят опустошителен удар върху селското стопанство, съобщи The Guardian.
Очаква се юли, август и септември 2026 да бъдат необичайно горещи
Експертите изчисляват, че до три милиона жители на страната са били засегнати от бедствието. От тях приблизително 1,9 милиона живеят във високопланински райони, които са особено уязвими поради екстремните температурни колебания.
Липсата на облачна покривка през нощта води до бързо понижаване на температурите. На някои места температурите падат под нулата, покривайки зеленчуковите градини със скреж и унищожавайки реколтата.
Освен това реките и потоците пресъхват, което оставя общностите изправени пред сериозен недостиг на питейна вода. В някои райони училищата са принудени да затворят поради недостиг на вода и отопление. Рискът от недохранване нараства. За много семейства хранителните им запаси стават все по-оскъдни, като запасите от храна стигат само за два до три месеца.
Премиерът Джеймс Марапе инструктира всички провинции и области да идентифицират уязвимите райони, да наблюдават водоизточниците и да планират проактивни мерки за защита на населението. Метеоролозите предупредиха, че влиянието на Ел Ниньо върху климата на Папуа Нова Гвинея ще продължи през следващите месеци.
Ситуацията засяга и други страни от Тихоокеанския регион: до 4,7 милиона души са изложени на риск от глад, бедност и болести. Докато Вануату, Фиджи, Соломоновите острови, Самоа и Тонга страдат от влошаваща се суша, Кирибати и Тувалу са застрашени от наводнения и покачване на морското равнище.
